Към Част 1 – ТУК. Усмихнатите емотикони: ужасна неразгадана мистерия …
За първи път, връзката между удавен и образ на емотикона, Ганън и Дуарте откриват по време на разследване на смъртта на 21-годишен студент от Минесота – Кристофър Дженкинс .
Това се случва през 2002 г., на Деня на Хелоуин. Когато тялото на Крис е намерено да плава във водата 4 месеца по-късно, то все още било с костюм за Хелоуин.
Когато Ганън проучва предполагаемото място, откъдето Дженкинс може да е бил хвърлен във водата, изведнъж забелязва рисунка върху асфалта на усмихнато човече. Ганън веднага си спомнил, че същата “усмивка” е присъствала и на мястото, където е открито тялото на Макнийл, и поне в още 12 други случая.
По-късно, в интервю с репортери, Ганън казва, че според него, тази картина символизира подигравка с полицията, която не може да разреши нито едно от тези престъпления.
Според Ганън, е имало повече от 40 такива убийства, но други изследователи смятат, че са около 350 случая, в 25 града и 11 щата.
В интервю за Лари Кинг (Larry King), Ганън казва:
“Мисля, че би било невъзможно само един човек да направи това. Смятам, че това е работа на група убийци.”
Според Ганън, тази престъпна група лови хора от определен тип – момчета на 19 – 23 години, умни, целеустремени, успешни в живота, атлетични и от бялата раса, с редки изключения.
Ганън споделя:
“Възможно е да се занимаваме с убийство от завист или да има определен ритуал на посвещение, когато е необходимо да се убие определен човек с конкретна цел.”
Четете още: Странната смърт на конспиративния теоретик Джим Кийт. Убийство или инцидент?
В един от случаите, когато тялото било намерено във водата, думата „Sinsinawa“ е намерена до емотиконата. Ганън не обръща внимание, докато, след няколко месеца, тялото на друг успешен студент не е намерено във водата близо до авеню Синсинава.
Това обаче била слаба улика и подобни случаи повече не се появили.
Според Ганън и Дуарте, ловът за бъдещи жертви започва, когато те се забавляват в бар или кръчма с приятели. В един момент, към напитката на набелязаната жертва се добавя наркотик. След това студентът, който ще изчезне, бива отвлечен, заведен някъде, измъчван, след това убит и хвърлен във водата.
Вероятно, телата на убитите се хвърлят във водата с цел да се отмият пръстовите отпечатъци и други възможни доказателства.
Ганън и Дуарте често дават интервюта за своята работа. През 2008 г., тяхно интервю е показано по всички американски национални канали. Но уви, това не води до никакви резултати. Ганън и Дуарте все още нямат улики за конкретни хора, които извършват тези престъпления.
Освен това, техни колеги се опитват да им попречат. През 2010 г., Центърът за разследване на убийствата в Минеаполис (Minneapolis) представя Доклад, в който пише по точки, че „Убийствата с емотикони“, всъщност са фиктивни, основани на съвпадения.
Част от заключението на Доклада:
“Студентите често пият в баровете и често падат след това във водата, следва удавяне. А в града често се срещат графити-емотикони.”
Гледайте видеото по темата.
