Това е заболяване, което се характеризира с чести позиви за уриниране, които трудно се контролират, обясняват специалисти. Среща се най-често при възрастните, но не е типично за стареенето. Симптомите, заради които трябва да се обърнете към лекар, са следните:
• усещане за внезапна бърза потребност от уриниране, която трудно се контролира;
• неволно отделяне на урина веднага след спешната потребност от уриниране;
• често уриниране – 8 или повече пъти за 24 часа;
• пробуждане повече от 2 пъти нощем за уриниране.
Съществуват редица фактори, които го провокират: неврологични разстройства, като инсулт или множествена склероза; захарен диабет; инфекция на пикочните пътища; хормонални изменения в менопаузата при жените; болести на пикочния мехур; затрудняващи уринирането фактори, като увеличена простатна жлеза или запек; лекарства, които принуждават организма да изработва много урина; понижаване на когнитивните функции заради стареене; непълно изпразване на пикочния мехур; тежко раждане; възраст над 75 г.
Лечението зависи от причината за заболяването, от изразеността на симптомите и индивидуалните особености на организма. При леки форми първо се прилагат немедикаментозни методики, като корекция на питейния режим. Желателно е човек да ограничи приема на течности.
Имайте предвид, че кафето, чаят и въобще кофеиносъдържащите течности учестяват уринирането. Важна роля играе и лечебната физкултура за укрепване на мускулите на тазовото дъно.
Но при недостатъчна ефективност от немедикаментозните методики се преминава към лекарствени препарати, разслабващи мускулатурата на пикочния мехур.
При необходимост се назначават антидепресанти. До операция се стига само при липса на ефект от консервативната терапия.
Яна БОЯДЖИЕВА
