Същия ден
Войната вдъхна живот на Уинипег, Канада. Именно Втората световна война извежда града от продължителна депресия, зареждайки фабриките с военни поръчки. Хората получиха пари, които трябваше да бъдат привлечени по някакъв начин за военни заеми. Канадският пролетариат не беше склонен да се раздели с трудовите долари, така че измисли действие: имитация на превземането на един град от нацистка Германия.
Избрахме Уинипег. Изборът всъщност е странен: от бреговете както на Тихия океан, така и на Атлантическия, той е на 2 хиляди км оттук, т.е. при никакви обстоятелства десантните сили на нацистка Германия не биха могли да превземат този град. Има само една близка граница – със САЩ.
Няколко дни по-късно вестниците написаха, че ще има имитация на вражеско нашествие. Имаше и кратко съобщение по радиото. Но предупреждението беше пренебрегнато.
На 19 февруари 1942 г. в Уинипег завиха сирени, в 6.30 сутринта бомбардировачи със свастика се появиха в небето, хвърлиха бомби. След това 3,5 хиляди войници в немски униформи влязоха в града. Окупаторите свалиха канадските знамена и издигнаха своите – червено-кафяви със свастика. В сградата на законодателното събрание група германски войници, водени от офицер в монокъл, задържаха ръководителя на Уинипег, прокурора и норвежкия посланик, които се оказаха там. Няколко дузини служители, свещеници и журналисти бяха изпратени в концентрационен лагер, който беше създаден на територията на местен голф клуб. Градският съветник Den McKneel избяга и се скри. Но скоро една бдителна домакиня се обади в комендантството и му каза къде се крие.
Новите власти обявиха, че от сега нататък градът се казва Химлерщат, а главната улица е преименувана на Химлерщрасе. Указите на гаулайтер бяха окачени по улиците, започнаха обиски. Няколко магазина бяха разграбени. В най-добрия ресторант нацистите организираха празник. Пред градската библиотека беше запален огън, в който полетяха книги, писани от евреи.
Тази сутрин изданието на главния местен вестник The Winnipeg Tribune, препечатано под новото име Das Winnipeger Lugenblatt („Вестник за лъжците от Уинипег“), публикува декрет на Gauleiter, обявяващ комендантски час, забрана за масови събирания, необходимостта всеки собственик на жилище петима германски войници, разпускане на всички военни и обществени организации. Останалите статии във вестника бяха пародия на немската пропаганда, написана на лош английски.
„Нацистите“, превзели Уинипег, горят книги пред библиотеката, които, както беше обявено, са „написани от евреи“. Снимка: rcmpveteransvancouver.com
Отначало всичко вървеше по план. Операцията беше под кодовото име If Day, което може да се преведе като „Ако веднъж“. Бомбардировачите не бомбардираха, а симулираха атаки, а пиротехниката създаваше бомбени експлозии на земята. Сред нападателите нямаше германци, цялата „нахлуваща сила“ се състоеше от преоблечени канадски войници.
Но скоро нещата не вървят по план. Хората от Уинипег приеха „нашествието“ на чиста монета. И започнаха да предават евреите. Не, не целият град, разбира се, се втурна към комендантството. Някой донесе списък на съседите, други започнаха да чукат нашествениците на „ненадеждни“. Някой побърза да се запише в полицията, някои се интересуваха как да се присъединят към SS?
В града беше открит офис за обмяна на канадски долари за „Райхсмарки“ – хроникьорите твърдят, че за него веднага се извила огромна опашка. И малко хора забелязаха, че на обратната страна на новите пари беше поставена реклама за същия военен заем.
Щастлив край
След края на акцията организаторите обявиха, че са изгорили само книгите за изписване. Собствениците на заведението са обезщетени за щетите.
Шокираща акция беше организирана за събиране на пари за военни нужди. Снимка: Социални мрежи
Смята се, че Day Day е организиран от богатия роден в Уинипег Джон Перин. Политиците мълчат за тяхната роля, но е трудно да се повярва, че някой може да се осмели да направи подобно нещо, без да има административна и политическа подкрепа. Едно е да се плащат разходите за наем на немски униформи (наети от филмови студия в САЩ) и съвсем друго е да се използват войници, самолети и бронирани превозни средства на канадската армия.
Но никой не получи шапка за тази зловеща имитация. Беше обявено, че шоуто е за набиране на средства за войната и всичко се получи. Хората отвориха портфейлите си, милиони долари потекоха в офиса на Greater Winnipeg Victory Loan („Great Winnipeg War Loan“). Освен това операцията беше обявена и за „най-мащабното военно учение“. Ако денят завърши с банкет.
Нека отприщим фантазията, бързо напред от 1942 г. до наши дни. Днес Канада е форпост на русофобията. Това е разбираемо: голяма украинска диаспора, политиците се нуждаят от техните гласове. Но какво ще стане, ако на някой богат шоумен му хрумне да повтори военното шоу? Така да се каже, ако Ден-2: чужди войски нахлуват в Канада. В съответствие с холивудските канони това са, разбира се, руснаци. Какво следва? Историята обича да прави физиономии. Хората, след като са уловили настроението, ще протегнат ръка да предадат украинците на нашествениците? Представете си, 15% от жителите на Уинипег, 660 000, идват от Украйна.
Ако утре е война
Може да ми възразят: защо иронизираш? Виждате ли разликата между четенето на морал, излежаването пред компютъра с чаша кафе и съпротивата на човек, който държи автомат в ръцете си?
Виждам. Разберете. И да, знам, че войната не е филм. Следователно във всяко общество няма толкова много истински борци. Но трябва да има герои, нали?
Колко „фашисти“ според вас са разстреляни от обикновените родолюбиви граждани на 19 февруари 1942 г. по време на това безумно шоу? В домовете на канадците има много оръжия, особено сред фермерите и жителите на покрайнините. Напомням, че операцията If Day засегна не само града, но и предградията.
Никой. През деня на „битките“ бяха регистрирани две наранявания: „фашистът“, който се втурна в атака, се обърна на глезена. И една домакиня, чувайки воя на сирена, отряза пръста си от страх (тя приготвяше закуска в кухнята).
По посока на „окупаторите“ не е произведен нито един изстрел. Като не е регистриран нито един факт на гражданска съпротива или неподчинение.
Бонд за военен заем. If Day събра 2 милиарда долара в Канада. Снимка: Социални мрежи
„Нашествениците“ бяха безчинстващи със сила и основно – те отнемаха храна от посетителите на евтини улични кафенета, а на собствениците на автомобили беше наредено незабавно да ги предадат „за нуждите на армията“. И Уинипег примирено се предадоха. Те направиха всичко, което се искаше от тях.
Мисля, че това беше известна изненада за властите.
И какво, ако театралната „окупация“ продължи една седмица? Или месец? В края на краищата минаха точно 11 часа от воя на сирените за въздушна атака (напомням: 6.30) до саморазкритието на организаторите на акцията с тържественото освобождаване на затворниците (в 17.30). Уинипегите имаха толкова много време да направят списъци, да изяснят домашните си адреси и да тичат до комендантството (и там има опашка) и да предават съседите си. Съгласете се, трудно е. Но имаха достатъчно, успяха.
Между другото
Как Германия и Япония воюваха срещу САЩ и Канада
Японските подводници от време на време се появяват край бреговете на Съединените щати, участвайки в артилерийски дуели с брегови батареи. От Япония 9000 балона, носещи бомби, бяха изстреляни в Съединените щати. 300 от тях излетяха, убивайки 6 души.
През 1941 г. Хитлер нарежда създаването на свръхдалечния бомбардировач Me 264, както и междуконтиненталната ракета A-1, проектирана от Вернер фон Браун, за атака срещу Съединените щати. Но нямаха време да ги пуснат в производство.
Нито Хитлер, нито неговите съюзници никога не са нападали Канада.
