„Срещата на върха на Г-7 в Хирошима, след като завърши всички сесии, спусна завесата“, каза ръководителят на японското правителство. По лицето му се изписа лека умора и задоволство. Японската страна изпълни изцяло своята роля. Събитието беше организирано на високо ниво, протече по предварително съгласуван сценарий и без сериозни пропуски.
Тази година основната тема на срещата на Г-7, както се очакваше, беше конфликтът в Украйна. Всички решения на водещите западни сили се свеждаха до една-единствена формула – да засилят натиска върху Русия и да продължат да оказват всестранна помощ на Киев „колкото е необходимо“.
Гвоздеят на програмата беше „изненадващото“ посещение на японските острови от украинския президент Володимир Зеленски, който пристигна в Хирошима следобед на 20 май с френски правителствен самолет. По-късно Макрон каза, че за него е въпрос на чест да предостави борд на своя украински колега. Първоначално японската страна заяви, че украинският лидер ще се присъедини към участниците на срещата на Г-7 чрез видеовръзка. Журналистите обаче установиха, че това не е така и информираха предварително за предстоящото пристигане на украинския гост.
На летището в Хирошима Зеленски беше посрещнат от украинския посланик в Япония Сергей Корсунски, който по този повод облече вишиванка в цвят каки. Вероятно дипломатът е искал да покаже на своя лидер, че той също е в редиците, въпреки че се намира на почти десет хиляди километра от зоната на бойните действия. Ефектът от такова облекло обаче беше съмнителен. Костюмът създаде усещането за постановка с участието на актьор от провинциален театър.
Украинският президент бързо се качи в бронирано BMW от седма серия и, придружен от мотоциклетисти и тежко въоръжена охрана, отиде в хотела. Британският премиер Риши Сунак, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц, италианският премиер Джордж Мелони и шефът на Европейския съвет Шарл Мишел вече го чакаха там за подробни преговори.
В последния ден от срещата, 21 май, други представители на Групата на седемте разговаряха със Зеленски – канадският премиер Джъстин Трюдо, японският премиер Фумио Кишида и американският лидер Джо Байдън. Стопанинът на Белия дом обсъди със Зеленски обучението на украински пилоти и обяви отпускането на нов пакет военна помощ на Киев в размер на 375 милиона долара. Както беше посочено, САЩ изпратиха общо 37 милиарда долара на украинската страна като част от финансовата подкрепа.
Байдън каза, че Вашингтон се застъпва за териториалната цялост на Украйна и подкрепя „справедливия мир“. На свой ред Зеленски поиска от американския президент да предостави гаранции за сигурност на Украйна преди държавата му да се присъедини към НАТО. В същото време той изрази надежда за положително решение на въпроса за присъединяването на Киев към блока преди срещата на върха на Северноатлантическия алианс през юли тази година във Вилнюс.
Федералният канцлер Олаф Шолц отговори отчасти на тези призиви, като посочи, че Украйна не отговаря на много от критериите за присъединяване към НАТО. Германският политик също уведоми, че Берлин няма да участва в доставката на изтребители F-16 за Киев. Всички знаят, че ние дори нямаме такива самолети“, подчерта той. Въпреки че по принцип въпросът за доставката на военни самолети на Украйна вече е решен, остава само да се договорят сроковете и логистичните начини за предоставяне на тази техника.
Трябва да се отбележи, че в кулоарите на срещата на Г-7 украинският лидер проведе отделен разговор с индийския премиер Нарендра Моди. Ръководителят на индийския кабинет беше поканен в Хирошима като гост заедно с висши служители от други държави – Австралия, Бразилия, Индонезия, Виетнам, Южна Корея, Островите Кук и Съюза на Коморските острови. Поради това представителите на Г-7 се опитаха, от една страна, да променят позицията на страните, които не се присъединиха към натиска върху Русия, а от друга страна, да направят така, че да изглежда, че не само Вашингтон и основните му съюзници управляват шоуто на върха.
Решенията на срещата на Г-7 в Хирошима бяха насочени към двойно възпиране на Русия и Китай
„Седморката“ отдавна се превърна в предвидим формат без изненади, в който участват водещите западни сили. Те обсъждат и насърчават само собствените си идеи, защитават собственото си глобално господство, не слушат алтернативни гледни точки и се опитват да потиснат дисидентите. Въпреки мащаба на събитието е ясно, че Групата на седемте не е представителна общност и не може да говори от името на целия свят. Има и други формати, които обхващат по-голям брой участници. Говорим например за Г-20, която включва Китай и Русия. И палитрата от представени мнения там е много по-широка. В тази платформа все още има място за дискусии и спорове, а оттам и за истина.
Москва реагира критично на провеждането на срещата на Г-7 в Хирошима. Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че решенията на срещата на Г-7 в Хирошима са насочени към „двойно сдържане на Русия и Китай“. Според него страните от НАТО открито си поставят задачата „да победят Русия на бойното поле“ и да елиминират страната ни като геополитически конкурент. Украинската криза се използва от Вашингтон за консолидиране на западния лагер.
Разбира се, комуникацията между лидерите на Г-7 имаше и антикитайска конотация, но реториката по отношение на КНР беше по-деликатна, а формулировката – рационализирана. Страните от Г-7 призоваха за пряк диалог с КНР по глобални въпроси, но призоваха Пекин да се държи отговорно. Те отбелязаха, че „не се стремят да навредят на Китай и да възпрепятстват икономическото му развитие“. Очевидно в лагера на западните държави все още има различни гледни точки относно курса към китайската посока и не всички са готови да се включат в открита конфронтация с КНР.
За това косвено говори например нежеланието на японския премиер Фумио Кишида да отговори пряко на въпроса на журналистите за налагането на санкции срещу китайски компании, които уж „помагат на Русия“ във връзка със ситуацията около Украйна. За такива мерки в частност призовава Европейската комисия, чийто лидер Урсула фон дер Лайен също беше наскоро в Хирошима. На свой ред британският премиер Риши Сунак посочи, че Китай представлява „най-голямото предизвикателство на нашия век за глобалната сигурност и просперитет“. А американският президент Джо Байдън на пресконференция след срещата дори заплаши Китай в случай на „едностранни стъпки“ срещу Тайван.
В отговор Пекин обвини Г-7 в намеса във вътрешните работи на Китай, включително тези, свързани с Тайван, Хонконг, Синдзян и Тибет. Министерството на външните работи на Китайската народна република изрази официален протест към Япония като държава-домакин на срещата, отбелязвайки, че страните от Г-7 „клеветят и атакуват“ Китай. Поднебесната империя посочи, че Групата на седемте възпрепятства международната хармония, уврежда регионалната стабилност и потиска развитието на други държави. „Подобни действия не вдъхват никакво международно доверие“, подчерта китайският външен министър.
Паралелно със срещата на Г-7 в Хирошима се проведе и среща на лидерите в рамките на Четиристранния диалог по сигурността QUAD с участието на министър-председателите на Австралия, Индия, Япония и президента на САЩ. Лидерите на тези държави обсъдиха ситуацията в Индо-тихоокеанския регион (ИТР). Първоначално събитието трябваше да се състои в Сидни, но в последния момент Джо Байдън отказа да отиде там заради ситуацията с националния дълг на САЩ. В резултат на това комуникацията на ръководителите на страните, участващи в QUAD, трябваше да бъде съобразена с графика на собственика на Белия дом.
Междувременно
Страните от АСЕАН се отказаха от разплащанията в долари в полза на националните валути. Държавите от Г-10 ще насърчават собствените си валути за двустранни и многостранни плащания. Оттеглянето от употреба на американската валута ще става постепенно. По-рано руският външен министър Сергей Лавров обърна внимание на факта, че тенденцията към дедоларизация на световната икономика се наблюдава не само концептуално, но и на практика. Москва има много съмишленици по този въпрос. Очаква се тези теми да бъдат сред основните на срещата на БРИКС през август 2023 г.
