Едно съдебно решение създаде силно обществено напрежение тези дни. Руски гражданин ще бъде екстрадиран в родината си, но там животът му със сигурност би бил в опасност, тъй като е критик на Путин. От хуманна гледна точка, пък и от гледна точка на европейското право и Европейската харта на човешките права, този вариант е неприемлив.
„Варненският окръжен съд допусна екстрадицията на 46-годишния руски гражданин Алексей А., който се издирва от властите в родината си. Там е разследван за укриване на данъчни задължения в особено големи размери. (…) В резултат на престъпната дейност били нанесени вреди на държавната хазна на Руската федерация за над 282,5 млн. рубли. Руските власти смятат, че след извършване на престъплението лицето се е отклонило от правосъдието и се е укрило, което е наложило обявяването му за международно издирване чрез Интерпол“, се посочва в съдебното решение.
Там, естествено, не пише, че човекът е отявлен противник на путинисткия режим. Че е дошъл у нас, бягайки от репресии. Той дори подпали руския си паспорт по време на демонстрация против руската агресия в Украйна – нещо, което направиха и по други начини руснаци, живеещи далеч от Путин. И избрали свободата.
Алчин се отказа от Русия веднага след нахлуването! Тоест, имаме спонтанна антипутинска реакция. Какво правим ние? Наказваме я.
Чест прави на гражданите на Варна, че защитиха този човек, който живее у нас от 5 години. Забележете, акцията срещу Алчин се случва, след като правителството на Кирил Петков падна. Тогава Русия е пратила своето искане за екстрадиция. Случайно ли е това? И по някакво странно съвпадение имаме съдебно решение в унисон с руското искане, а не с европейската практика.
По думите на самия Алчин, присъдата му е издадена в негово отсъствие, а е избягал от родината си, защото бизнесът му е бил пред отнемане. Той припомня политическите присъди на псевдоикономическа основа срещу Ходорковски и Навални. Добре знаем какво се случи с тях.
Дали сме достатъчно европейци? В Хартата на основните права на Европейския съюз, по която България е страна, т. 19 (2) гласи, че „никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание“.
Какво ще се случи с този руски гражданин, ако бъде върнат в родината си? Мъчения и почти сигурна смърт за назидание?! Дали нашето действие няма да бъде окачествено като нехуманно от други страни?
Да потърсиш къде да се скриеш може да има много причини. Каквито и да са те, живеем в XXI век и хуманизмът би следвало да бъде основен принцип, дори в сериозни и тежки неща като вземане на съдебни решения.
Разбира се, това решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в 7-дневен срок. Може да имаме и друго финално развитие, но съдейки по изнесеното в социалните мрежи, нямаме особена причина за оптимизъм.
Според журналистката Татяна Кристи, в делото съдът е бил представен от съдия Светлозар Георгиев. Той е познат на обществото с това, че успя да осъди прокуратурата да му плати обезщетения за над 93 500 лева заради водено срещу него дело. То беше, забележете, за оказан натиск над прокурорка. По това дело Георгиев беше оправдан на три инстанции.
Ето какво написа в тази връзка във Фейсбук Татяна Кристи: „От очевидци, които бяха в съдебната зала, разбирам, че съдията е бил много изнервен, че пред сградата има протест за екстрадацията. Освен това, когато адвокатът на Алчин е повдигнал въпроса за това, че в Русия се нарушават човешките права и Алчин няма да получи правосъдие в Русия – съдията Георгиев е казал – „Тук не е място за подобни пледоарии!“ Очевидно въпросът за човешките права няма място в българския съд и прокуратура!“
Кристи посочва и един изключително важен детайл в случая. Правосъдното министерство под бившето ръководство на Надежда Йорданова е припомнило на прокуратурата нещо съществено. Това, че на Съвета правосъдие и вътрешни работи на З и 4 март 2022 г. е изразено общо мнение от държавите членки на ЕС, че действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси.
Тоест, нашата страна съвсем не е била принудена да вземе това решение заради сътрудничество с Русия, от което нормалните граждани вече се срамуват.
Слугуваме ли на Путин или да? Васална държава ли сме? След падането на кабинета „Петков“ имаме ли твърда позиция спрямо руския ботуш, свикнал да мачка всичко по пътя си? И откъдето е минал, трева не никне, както знаем.
Унизителното ни сегашно положение може да се промени, само ако имаме граждани, а не роби. Ако достойнството ни надделее над слугинажа. А имаме ли достойнство, скъпи сънародници?
Автор: Стефан Стефанов
Източник: Actualno.com
