В последните седмици в публичното пространство започва да се заражда истерията, че съгласуваният между правителството на „Продължаваме промяната“ и Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост предвижда закриването на въглищните централи едва ли не изцяло и едва ли не от утре. Истерията обаче не се заражда сама, има си източници. Дали е възможно обаче истината да не е съвсем такава, каквато се представя?
Планът за възстановяване и устойчивост на България беше предаден на 15 октомври 2021 г. В рамките на оценката ЕК подчерта необходимостта от промени в области като енергетика, върховенство на закона и в транспорта, за да бъде постигнато съответствие с европейските изисквания. В тази връзка правителството актуализира плана, а последната и финална версия на Националния план за възстановяване и устойчивост бе потвърдена 6 април 2022 година. Само ден след това в София тогавашният премиер Кирил Петков и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен си стигнаха ръцете.
Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на целите на Зелената сделка. Именно оттам идват и проблемите със заражданата истерия по отношение въглищните централи.
Каква е общоевропейската политика по отношение въглищните централи?
Дългосрочният бюджет на ЕС и NextGenerationEU — временния инструмент, от който плановете за възстановяване и устойчивост на държавите се финансират, са най-големият пакет от стимули, финансиран някога в Европа. Възстановяването на Европа след COVID-19 се подпомага с общо 2,018 трилиона евро. „Това ще бъде една по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа“, казват от Еврокомисията.
Един от основните елементи на пакета е борбата с изменението на климата, за която са предназначени 30% от средствата на ЕС — най-големия дял от европейския бюджет досега.
Европейския съюз залага и Зелената сделка като една от основите на NextGenerationEU. Неслучайно думите на Урсула фон дер Лайен, който стоят на първите страници от българския план гласят следното: „Европейската зелена сделка и цифровизацията ще стимулират заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда. Това е часът на Европа. Нашата воля за предприемане на действия трябва да е на нивото на предизвикателствата, пред които всички ние сме изправени“.
Самата Зелена сделка е дългосрочна политика, приета от ЕС, която цели да се намалят емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Най-общо политиката на Зелената сделка ангажира да се намалят вредните емисии в атмосферата, да се намали външната енергийна зависимост, да се бори енергийната бедност, както и да се подобри здравето на европейците.
Комисията предлага още до 2030 година задължителна цел да бъде възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС да бъде увеличен с 40%.
Накратко казано, целта е от въглищните централи – енергията на 19. век, да преминем към петролна и газова енергия – енергията на 20. век, за да стигнем постепенно до модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници.
ЕС обаче не е Русия и не казва на държавите какво иска, оставяйки ги да се оправят сами. ЕС, за разлика от Русия, която просто спира газа през „Газпром“, когато си прецени, финансира зеления преход. Един от начините за това е именно временния механизъм NextGenerationEU, по който ще бъде финансиран и българския план за възстановяване и устойчивост. В NextGenerationEU пък влизат средства от седем различни механизма на ЕС, някои от които ReactEU и Фонда за справедлив преход.
Какво пише в българския план?
В Плана е записано, че „декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г.“. Самата декарбонизация на енергийния сектор е заложена като реформа, с която България се ангажира по пътя си към зелена енергия и нисковъглеродна икономика.
Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните за 2026 г.), се казва в Плана. „Ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничаване изменение на климата, с който ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г.„, се казва още в документа.
„Ще има регулаторен таван за техните емисии (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социалноикономическите последствия, което ще се финансират и ще са в съответствие с мерките предвидени под Фонда за справедлив преход“, казва още Планът.
Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите работещи на въглища, а именно ТЕЦ Марица 3 ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, ТЕЦ Бобов дол ЕАД, AES3C Марица Изток 1, ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ БРИКЕЛ ЕАД, ТЕЦ Република, ТЕЦ Русе Изток и Топлофикация Сливен, се посочва в него.
Както е видимо от документа, затваряне на централите се предвижда, но до 2038 година – далеч не от утре и далеч не за сметка на работниците, тъй като в документа се говори още за финансиране на „социалноикономическите последствия“. Самото намаляване на емисиите с 40% спрямо 2019 година пък трябва да бъде постигнато през 2025 година. То обаче не означава затваряне на централи, а намаляване на вредните емисии, които централите изхвърлят във въздуха.
Кой лъже за въглищните централи и защо?
Хората, които лъжат за въглищните централи, за това, че ще бъдат закрити едва ли не утре, докато всъщност на първо време ще се намаляват вредните емисии, които те отделят, а срокът за закриването им – в хипотезата на компенсации и възможности за преквалификация, е 2038 г., се делят на две големи групи.
В първата група влизат политическите противници на правителството на „Продължаваме промяната“, което утвърди последната версия на Плана. Политическите опоненти на ПП обаче вероятно забравят, че декарбонизацията беше заложена още в първите варианти на Плана, изготвяни от третия кабинет на Бойко Борисов. За щастие обаче, тези варианти са съвсем достъпни към днешния ден и текстовете в тях показват нещата черно на бяло.
Версия 1.1 на Плана, приета на 8 февруари 2021 година от кабинета „Борисов 3“ казва следното: „Сектор „Енергетика“ е най-големият източник на емисии на парникови газове в страната с над 70% от общите емисии в страната. Топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища, формират почти половината от емисиите в сектора, но нямат достъп до подходяща инфраструктура, която да им позволи промяна на горивната база. Стремежът за декарбонизация на икономиката налага необходимост от широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, което от своя страна, е свързано със значителни инвестиционни нужди за поетапна замяна на горивната база в електроцентралите чрез използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода“.
Затова в този план се предвижда „проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в Р България“.
И тук, както при „машините на Мадуро“, виждаме как политическата сила заложила дадени приоритети, както е купила и дадени машини, обвинява някой друг за последвалите развития.
Втората голяма група е групата на геополитическите противници на правителството на „Продължавам промяната“, като парадоксално тук влиза и техен бивш коалиционен партньор. Проруските партии са впрегнали сили да се борят срещу зеления преход, защото с него се постига и независимост от външни суровини за производство на енергия.
Съвсем логично, колкото по-зелена е България, толкова по-малко зависима е тя от руския природен газ и руския петрол. А това очевидно не се харесва на геополитическите противници на ПП.
Два мощни интереса бутат темата с въглищните централи в дневния ред – вътрешнополитическият и външнополитическият.
Къде обаче е истината?
В интервю за ДЕБАТИ.БГ, публикувано на 19.10.2022, икономистът Георги Ангелов казва следното:
„При настоящите цени на енергията, е ефективно да се инвестира в нови проекти. През следващите месеци и години ще наблюдаваме рязко увеличаване на инвестициите в нови мощности, което постепенно ще доведе до повече предлагане на енергия пак от местни източници. Соларните, вятърните и останалите зелени източници са местен източник на ресурс. Това ще намали зависимостта от внос на чужди горива. В дългосрочен план е възможно зависимостта да се намали и Европа да е енергийно автономна“.
Вчера евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Цветелина Пенкова заяви пред „Дарик“ следното:
„България е поела ангажимент до 2026 г. да се намалят въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40%. Това може да се случи без затваряне на енергийни мощности в България. Може да се постигне чрез технологични подобрения в нашите ТЕЦ-ове – филтри, улавящи замърсяващите частици, оптимизиране на горивния процес. Никой в Европа не е затворил вратата за разговори и има гъвкавост с оглед на настоящата многопластова криза. Отпуска се и допълнително финансиране за справяне с енергийната криза“.
Намаляването на въглеродните емисии не започва от Плана за възстановяване, а от техните ангажименти (на ГЕРБ – бел. ред.), пък каза бившият премиер Кирил Петков на злополучния си брифинг, който бе прекъснат от представители на ГЕРБ. Тогава Петков попита кой е поел ангажимента България да намали въглеродните емисии – отговорът е видим в цитираните горе първоначални варианти на плана за възстановяване, изготвяни на кабинета „Борисов 3“.
Източник: debati.bg
