16.8 C
София
четвъртък, март 28, 2024

Васильовден е! Сурвака се за здраве

ПРОЧЕТИ СЪЩО

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 1-ви януари православната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от големите философи и писатели на Раннохристиянската църква.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. след Христа в знатно семейство. Майка му Емелия и баба му Макрина възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно двамата братя учат в Кесария. В училището Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. Той получава богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

След като завършва своето обучение се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква.

Св. Василий се проявява като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като „стълб и крепило на истината“. Той си остава един от най-видните апологети на източната църква.

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).

Проверка по рама

Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.

На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите, и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.

И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен тези късмети в баницата се слага и пара, а в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството върти баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни.

Магазин за Акумулатори

Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Наред с Коледа, и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.

Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

Коментари

Коментара

loading…



There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ