Вход към Ада ли е пещерата Лийоба …?
Пещерата Лийоба (Liyobaa Cave), известна още като Пещерата на смъртта (Cavern of Death), се намира в провинция Сапотека (Zapoteca), близо до Миктлан – Село на подземния свят (Mictlan, Village of the Underworld), Южна Америка (HiddenTruth.site).
Точното местоположение на пещерата е в последната камера на осемкамерен храм.
Входът на тунела води под планината. Този храм има четири стаи над земята и още четири камери, построени под повърхността.
Скоро след испанското завоевание на конкистадорите, входът на пещерата е запечатан от католически свещеник, който се опитвал да привлече във вярата си местните индианци, с огромни камъни и тонове развалини.
Според местна легенда, свещените церемонии, провеждани от индианците, живеещи в близкото село, се нуждаели от човешко жертвоприношение.
Стените на първата подземна камера са украсени с различни изображения на техните „Богове“, а в центъра на камерата има изцапан с кръв каменен олтар от церемониите с жертвоприношенията.
В първата камера има врата, която води към втората стая. Тук са почивали телата на всички починали индиански шамани. Следващата врата води към третия подземен свод, в който се намирали телата на всички бивши „царе“ на Теозапотлан (Theozapotlan).
От тази погребална камера на царете се преминава в четвъртата и последна подземна стая.
Врата в третата стая води в последната подземна камера, която изглежда има друг вход, покрит с огромна каменна плоча. Католическият свещеник, за който пише по-горе, смятал, че това е вход към Ада или Dereos Lair.
Зад каменната плоча са поставени телата на всички убити хора при жертвоприношенията, както и телата на всички велики „господари и вождове“ на земята, които били убити в битка.
Много от обикновените хора, които били неизлечимо болни или потиснати от непоносими трудности, решени да търсят смъртта, молили шаманите да им позволят да влязат през Вратата на смъртта, докато все още са живи.
Те вярвали, че ако го направят, ще получат много специален отвъден живот.
Четете още: Ом Сети – историята на Дороти Иди и нейното прераждане
Шаманите понякога ги приемали като живи жертви и след специални церемонии им позволявали да влязат в Пещерата на смъртта. Но, никой никога не се е върнал, за да разкаже своите преживявания там.
За да опровергае вярващите в тази „легенда“ и да ги обърне към християнството, католическият свещеник се уговорил с местни индианци да влезе с тях в тази подземна врата.
Взели много факли и дълго въже, което било завързано за вратата на каменната плоча. Оставили въоръжен пазач, който да наблюдава вратата да стои отворена.
След като запалили факлите и влезли през Вратата на смъртта трябвало да се спуснат по няколко големи стъпала. В подножието на стъпалата имало много широк павиран с камък коридор, с високи каменни подпори от двете страни.
Проходът водел директно от стъпалата в недрата на земята. Сякаш продължавал без край … От всяка страна на пътеката те виждали голяма площ, която представлявала огромен лабиринт от каменни колони, които сякаш задържали самата планина.
Докато настъпвали в планината долавяли гнил, влажен въздух. Виждали змии, които се оттегляли от светлината към сенките на стълбовете.
Те продължили в дълбините на разстояние около 40 метра, когато изведнъж около тях започнал да духа силен студен вятър.
Факлите им били угасени и настанала непрогледна тъмнина. Изведнъж се чули странни звуци, дошли от нищото. Тогава, цялата ужасена група бързо се оттеглила назад.
Когато хората се оттеглили от Преддверието на Ада, те бързо заменили голямата врата с каменна плоча. Свещеникът издал заповед да се запълнят всички подземни камери с развалини и да се запечата входа.
