В парламента беше организиран дебат за влизането ни в еврозоната. Появи се и проект на анализ на БНБ за ефектите от евентуално влизане на България в еврозоната. С въпроси има ли такъв анализ на БНБ и какво ще стане с доходите на хората, цените, износа и държавния бюджет, ако започнем да плащаме с евро, се обърнахме към финансиста Виктор Папазов.
– Г-н Папазов, какво се оказа в крайна сметка, има ли анализ на БНБ за ефектите от въвеждане на еврото в България и какъв е основният извод, готови ли сме за еврозоната?
– Разбира се, че има такъв анализ и той вече е публично достояние. Това, обаче, не е окончателния доклад на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е съставен от БНБ и МФ. Разполагаме само с частта на БНБ. Излезе информация, че МФ, се е опитало толкова сериозно да цензурира частта на БНБ, че банката се е възпротивила и дори е заявила, че това нарушава нейната независимост. Колкото до това дали сме готови, краткият и категоричен отговор е НЕ. Не сме готови. Прибързаното влизане в еврозоната ще доведе до сериозни негативни ефекти върху икономиката и жизнения стандарт на българите. Тук изключвам една малка група финансисти и политици, които ще имат съществена лична изгода от това. Те затова толкова гласовито пропагандират влизането.
– Какво не ни достига за влизане в еврозоната, инфлацията ли ни е твърде висока, доходите ни ли са много ниски или има и нещо друго?
– Толкова много неща не ни стигат, че не знам откъде да започна. Но всъщност най-важният въпрос е дали въобще трябва да влизаме в еврозоната и да се отказваме от националната си валута. „Възраждане“, а и аз лично, сме твърди противници на отказа от национална валута и приемането на еврото. Причините са многобройни, но основната е, че това би бил отказ от последния остатък от национален суверенитет и за да не съм голословен ще ви дам един пример от доклада на БНБ. В глава 5, т. 5.2 изрично е написано следното: „От институционална гледна точка, при крайно извънредни ситуации с огромни икономически последици, българският парламент няма да има възможност да извърши налагащи се промени в паричния режим, а БНБ няма да има възможност да използва инструментите си за влияние върху монетарните условия в страната. В такива случаи страната ще трябва да разчита на наличността и ефективността на действащите в еврозоната механизми за управление на асиметрични икономически шокове.“ Понеже банкерите никога не използват силни определения, те се изказват евфемистично. Та да преведа на разговорен български какво е казано по-горе, а то е – ако България изпадне в състояние на национална икономическа катастрофа или война, нито българският парламент, нито БНБ ще могат да вземат каквито и да е мерки за да облекчат и/или решат проблемите. Ще трябва да се молим и очакваме помощ и решения от Европейската централна банка. Ако съдим по това, което се случи в съседна Гърция преди няколко години при подобна ситуация, нищо добро не ни чака. Всъщност това, ще е удобен повод да до ограбят останалите активи на българската държава, точно както се случи с южните ни съседи. Те бяха принудени да разпродадат пристанища, летища и какво ли още не. За справка, книгата на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис – „Възрастни в стаята“. Много поучително. Да припомням ли поговорката, че умният се учи от грешките на другите, а глупавият от своите собствени?
– Влизането ни в еврозоната как би повлияло на държавния бюджет и на държавния дълг? Приемането на еврото означава ли, че държавната хазна по-лесно ще има достъп до финансиране?
– Държавният бюджет и държавният дълг са две различни неща, макар и да са свързани. Привържениците на влизането в еврозоната разчитат именно на това, да се махне валутния борд, който е гарант за бюджетната дисциплина, както е и записано на страница 35 от доклада на БНБ. Това ще им даде възможност в първите няколко години да теглят изобилни кредити, които разбира се ще бъдат използвани в тяхна лична изгода, а след тях – потоп. Това се наблюдава във всичко страни от периферията на еврозоната. Същото е като дадеш кредитната си карта на неразумен тийнейджър и да го оставиш да се развихри по софийските бутици и нощни заведения. Крайният ефект ще е същият за държателят на картата – плащане на огромни чужди сметки или пак да припомня една хубава българска поговорка – „Га пили, пели, га плащали плакали“.
– Какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната върху инфлацията – не само през месеца, в който започнем да плащаме с евро, а през следващите години, докато настигнем икономически старите членки на еврозоната?
– Най-вероятно същият, какъвто и в другите страни приели еврото – увеличаване на инфлацията, но това дори не е най-важното. Ние никога няма да настигнем водещите страни в еврозоната, ако приемем еврото. Само наивник би повярвал на сладките приказки за изгодите от това. Помните ли как преди 15 години ни обясняваха как само да влезем в ЕС и ще потекат реки от мед и масло и как ще станем богати и ще заживеем като тях. Е? Какво се случи? Обедняхме и задлъжняхме и то много. Разбира се, единици забогатяха и то много. Именно те сега са най-върлите защитници, защото имат пряк личен интерес. Повечето хора ги виждат. А, иначе еврото е един капан, в който влезеш ли, няма излизане. Мислите ли, че е случайно, че има процедура за напускане на Европейския съюз, но няма такава за напускане на еврозоната?
– Какъв ще бъде ефектът от политиката на Европейската централна банка върху българската икономика?
– Най-вероятно тежко негативен. В доклада на БНБ изрично е посочено, че решенията на ЕЦБ се взимат в интерес на зоната като цяло, а не на отделните страни. В болшинството от случаите, това, което е добро за Германия, няма да е добро за България. Това са така наречените „асиметрични шокове“. Тепърва предстои да научим по много болезнен начин този термин. Ако допуснем да се въведе еврото разбира се. Тук въобще не споменавам некомпетентността на бюрократите в ЕЦБ. Преди дни гледах някакво интервю на Кристин Лагард, която преди това беше министър на финансите на Франция и генерален директор на МВФ. Та тази госпожа сподели пред камера как „изведнъж се била появила инфлация от нищото“! Представяте ли си? Инфлацията се появява така изведнъж. Явно госпожата не е обърнала внимание на баланса на ЕЦБ, който за последните 10 години е набъбнал от 1 до 8,5 трилиона евро! И тази госпожа е шеф на банката? И ние очакваме тя умно и мъдро да ръководи финансите на ЕС? Само много глупав и късоглед човек би поверил съдбата си на такива банкери/чиновници.
– Може ли да очакваме понижение на лихвите по кредитите след влизане в еврозоната?
– Възможно е, но това е пропаганден аргумент. Западният свят, който живееше в благоденствие благодарение на стимулиране на потреблението чрез емисия на пари и субсидията на евтини енергийни ресурси, суровини и труд от такива страни като Китай, Русия и други страни от т. нар. „трети свят“, изчерпа този модел. Свидетели сме на повишаването на лихвите в САЩ, Европа също започна. Скоро ниските лихви ще останат мил спомен. Влизаме в последна фаза на кризата на текущия икономически модел на света. Никоя страна не е прокопсала от трупане на дългове, особено ако ги харчи за потребление.
– Какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната върху износа на страната?
– Трудно ми е да кажа. Последните седмица, пишман икономистите индоктринирани в неолибералния икономически модел тръбят как износът ни расте. И той действително расте, но във финансово изражение, благодарение на инфлацията. Те умишлено не коментират структурата на износа в натурално изражение. Не е все едно дали изнасяш например тон зърно по 200 или 400 долара. По същия начин, има разлика дали изнасяш 1 мегават част електричество по 50 евро или по 300 евро. Не е тайна, че България е превърната в суровинен придатък на Европа. Изнасяме суровини и ток, благодарение на АЕЦ „Козлодуй“.
– Може ли да очакваме по-бърз ръст на доходите след влизането ни в еврозоната в сравнение със ситуация, при която не сме част от еврозоната?
– Напротив, можем да очакваме сериозен спад на доходите ни ако влезем в еврозоната. Пак ще дам за пример Гърция, която по показателя БВП на човек от населението по стандарт на покупателна способност от 93% спрямо средното за ЕС-27 през 2009 г. сега тя е едва 65%.
– Трябва ли България да се бори, за да влезем в еврозоната от началото на 2024 г., или е по-добре да изчакаме? Някои казват, че следващата възможност може да е след 10 години.
– Както вече казах, смятам че влизането ни в еврозоната ще е катастрофално за българите и икономиката ни. Не виждам никакви изгоди от него. За съжаление, при преговорите за влизането ни в ЕС, без да бъде питан народа, се подписа без никакви условия задължението, че ще влезем и в еврозоната. Това наше задължение, не може да бъде променено. Трябва да отбележим, обаче, че няма срок за влизането и ние трябва да се възползваме от това, особено с оглед на тежките икономически процеси, които се развиват в Европа. Вече с просто око се вижда, че ЕС е изправена пред икономическа катастрофа. Колкото до изпускането на тази възможност, се изкушавам да цитирам Любомир Христов, бивш главен икономист и член на УС на БНБ, който на същият въпрос отговори – изпускаме възможността да се хвърлим на релсите пред идващия влак….
– В парламента вече започнаха разговори по бюджета за 2023 г. Според Вас трябва ли да се свият някои разходи, за да бъде бюджетният дефицит близък до 3% от брутния вътрешен продукт?
– Разговорът за бюджета е дълъг и сериозен. Не очаквам от партиите, защитаващи чужди интереси да изготвят и приемат бюджет в интерес на България и нейния народ. За да се направи бюджет в наш интерес, трябва да се променят фундаментални неща, за съжаление това не е възможно при мнозинство на копмрадорската олигархия в Народното събрание. За тях е важно как ще разделят баницата и кой колко ще получи от бюджета. Администрацията в държавата се е превърнала в огромно раково образувание, което изсмуква жизнените сокове на реалната икономика. Според НСИ официално броят на администрацията е около 140 хиляди души. От друга страна, заетите в обществения сектор са 684 хиляди, а в частния сектор 2,2 милиона. Т. е. на всеки производителен човек, се пада по един зает в обществения сектор. Не изглежда никак ефективно. Тук трябва да добавим, че заплатите в обществения сектор са по-високи от тези в частния сектор. Два примера: Председателят на Комисията за финансов надзор, който е държавен служител, благодарение на каперското (пиратското) разрешително, гласувано на структурата му от ГЕРБ през 2018 година, получава съществено по-висока заплата от президента на Републиката – 18 хиляди лева, срещу 11 232 лева и два и половина пъти по-високо от изпълнителния директор на Българската фондовата борса. В САЩ например заплатата на председателя на аналогичната комисия е 163 хиляди долара, а на шефа на Нюйоркската борса – 5,1 милиона долара. Виждате ли колко са уродливи нещата у нас? Идеален пример на поговорката – болен здрав носи. Втори пример. В България има около 7 хиляди ПЕРСОНАЛНИ служебни автомобили. Всички те са лимузини от престижни европейски, главно германски марки с цени от 80 -100 хиляди евро нагоре. Плюс шофьори. И това в най-бедната страна в ЕС. На фона на тази картина, дали мислите, че може да се говори за бюджет в интерес на България?
– Смятате ли, че трябва да бъдат удължени намалените ставки на ДДС, които изтичат в края на годината – за ресторанти, книги, спортни съоръжения?
– Пак опираме до въпроса – защо и колко данъци трябва да събираме от населението? Ако ще събираме данъци, за да тънат в разкош група държани чиновници търтеи, очевидно това не е разумно. Например, преди няколко дни четох, че се била провела традиционната среща с българските медии в чужбина. Те били общо 13 на брой. Къде се провежда срещата? В Йерусалим. Кой присъства на нея? Камара български медийни деятели, начело с вицепрезидента Йотова. Т. е. организирали са си една чудесна екскурзия за сметка на народа. Колкото повече се задълбочавате в подобни въпроси, толкова повече осъзнавате, че май наистина е належащо да преосмислим ролята на държавата и нуждата от преосноваването ѝ.
– Вече има няколко предложения от депутати за увеличение на пенсиите през 2023 г. Смятате ли, че пенсиите трябва да бъда увеличени по „швейцарското правило“ с 12%, или е по-добре да се измисли друга формула?
– Разбира се, че на хората, които са работили цял живот и са плащали осигуровки, трябва да им се осигурят достойни старини. Въпросът е как това да стане? Ако вземем предвид примерите на разхищение, които посочих по-горе, това надали ще е възможно.
Автор: Стефан Кючуков
Източник: „ТРУД“
