Винаги съм избягвал твърдения от типа „демокрацията е в опасност“ и „няма по-глупави/крадливи/фалшиви… от родните политици“, но сега очевидно от простотия нашите първи партийци ще съсипят като скакалци всичко, което се опитваме да направим от 33 г. Те вече го правят – с арогантността на кресливия простак, който се е докопал до власт.
Изглежда дори и онези политици, които не виждат по-далеч от злободневните проблеми, т.е. от носа си, най-накрая са разбрали в каква страна живеем – в извънпарламентарна псевдодемокрация. Вижте видимото, което плува по реката – през последните две години повече време изпълнителната власт не се контролираше от депутатите, а миналата седмица се сформира парламент, в който самите народни представители прозряха, че копаят дъното с конституционното си невежество и с неспособността си да решат елементарен проблем като избора на председател. По-некомпетентен парламент трудно може да се възпроизведе.
При липсата на нормално правителство и читав парламент
като че ли съвсем естествено е да валят предложения за изнасяне на дебата извън сградата на НС – на улицата, при Росен Плевнелиев и Соломон Паси или при президента Румен Радев.
Цялата тази ситуация накара Десислава Атанасова от ГЕРБ да прозре, че „отвън хората ни се смеят“, а лидерът на БСП Корнелия Нинова да сподели с депутатите и народонаселението: „Не кофа, а бидон с масло изляхме в огъня на онези, които искат парламентарните партии и изобщо многопартийната система да спре да функционира, парламентарната демокрация да спре да функционира и да преминем към еднолично управление“.
Получава се омагьосан кръг – който се върти наобратно на Джон Лок и Монтескьо –
властта изтича от ръцете на парламента
и става все по-невъзможно тя да се завърне при него. Вместо парламентът да излъчи Министерски съвет, тази работа я върши някой друг. Вместо НС да предизвика дебат за собствените си конституционни правомощия, то гледа на конституцията като на свещена крава, а всички разумни предложения, взети от европейски демокрации с традиции, обявява за „екзотични идеи“. Например в хода на дебата около избора на председател на НС се чуха предложения за ротация на председателя или за това всяка партия да предложи кандидат от друга парламентарна група. Всъщност ротацията е широко използвана в Швейцария, а посочването на приемлив кандидат за президент от „врага“ е практика в Гърция. Отхвърляйки мъдри практики в утвърдени демокрации като „екзотични идеи на ръба на Конституцията“, единственото, което постигат „мъдрите“ ни нефелници, е да дълбаят смисловото дъно до там, че да изберат Вежди Рашидов за председател, само щото той е… най-възрастен. Това да не е геронтокрация… По тази логика българското НС можеше да избере за свой председател най-младия, най-високия, най-бързия или тази, която има най-голяма гръдна обиколка.
По тази логика, за да построят път, избират най-дебелия
В НС те избраха „най-стария“, защото така пишело в Конституцията, което, разбира се, не е вярно – в Конституцията най-възрастният води едно заседание – в знак на уважение и защото не бива да води повече.
Така работеше българският парламент миналата седмица – все едно избираше член на съвета на старейшините в племето. Това, което постигна накрая, бе съвсем естествено – ръкопляска на човек, който не знае какво е балотаж.
С всичко това доверието в НС се сурна още малко надолу, доближихме се с още една крачка до идеята, че тези хора за нищо не стават – така е било и така ще бъде – и е по-добре да дадем властта на улицата или на Бойко, или на Радев… В същото време служебното правителство започна да прави скоростни конкурси за директори на държавни компании като ДКК, ВМЗ, БДЖ и т.н. Т.е., докато тези, на които сме делегирали права да управляват, ръсят глупости от храма на демокрацията, онези, които никой не е избирал, започнаха да
кадруват на все по-широк периметър. Сякаш ще векуват
Като съберете всичко това, стигате до прозрението на Бастиа – „Държавата е измислица, в която всеки иска да живее за сметка на всички останали“.
Но това не е всичко. Следващото дъно се нарича „коалиция на разума“ – по Деси Атанасова. Забелязали ли сте, че колкото повече глупости се вършат, толкова повече за разум се говори?
За да ви говорят, че парламентаризмът се е завърнал, че демокрацията е спасена и тем подобни врели-некипели, те ще се опитат да съставят редовен кабинет. Широка коалиция да излъчи стабилно подкрепяно правителство, контролът на властите да бъде възстановен.
Това ще бъде най-голямата измама
На практика властта окончателно ще отиде извън парламента, там, където едни хора се разбират по кьошетата как да разделят най-справедливо баницата. Там ще бъде наредено правителство на съгласието примерно, там ще бъде определен премиер (може и Вежди Рашидов, ако не е зает).
Защо се получава така? Защото, когато нещата не стават по естествен път, значи са изкуствени. Естествено е партии с близки идеи да правят коалиция. Не е естествено БСП да прави коалиция с ГЕРБ. Естествено е нова партия, бореща се за немедлено прекратяване на огъня и оръжейните доставки в Украйна, да се съюзи с други евроазиатци. Не е естествено да се съюзи с евроатлантици.
Когато нещата се случват неестествено, очевидно единственото, което е важно, е властта.
Нищо няма да се подреди в този пъзел,
докато политиците не се върнат в началото на 1990-те – там, където се намираше държавата, преди да я разкостят смислово. И да я преосноват държавата на твърди, демократични устои, преди съвсем да са забравили какво е парламентарна република. Да се върнат поне във времената, преди да се появи главен прокурор, който казва: „Не съм привърженик на разделението на властите“.
Това няма как да стане, без да се пренапише Конституцията и да се върне властта на хората – единствените, които стоят над парламента.
Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ
Източник: „СЕЕГА“
