16.8 C
София
четвъртък, март 28, 2024

Време е за истината: Какво наистина ни пречи на членството в Еврозоната?

ПРОЧЕТИ СЪЩО

На фона на серията от кризи от глобално и местно естество през последните две години сякаш все по-малко актуален става първоначалният план на България за членство в Еврозоната от 1 януари 2024 г.

Да припомним – в разгара на пандемията през юли 2020 г, България влезе в механизма ERM 2, популярно известен като „чакалнята на Еврозоната“, а малко по-късно – на 1 октомври 2020 г стана член на Европейския Банков съюз – условие за членството. Това са ключови елементи от финансовата архитектура на Еврозоната, които подобно на етажи в къща трябва да бъдат изкачени, за да се стигне до последния й етаж – членството в самата Еврозона. По регламент, престоят в чакалнята е поне две години, за да се оцени обективно, при зададено съотношение на нацоналната валута към еврото, готовността на страната кандидат-член да устои на конкурентния натиск в еврозоната. С други думи, при успех на теста, България трябваше да стане член на Еврозоната още към края на тази година.

Това обаче не е факт. А приетата в Чакалнята заедно с нас Хърватия става официално член на еврозоната от 1 януари следващата година. България е заявила намерение за присъединяване от 1 януари 2024 г, но тази стратегически важна задача пред страната почти не намира място в медийното пространство, особено след начало на войната на Путин в Украйна.

На какво се дължи това развитие и означава ли, че членството в Еврозоната не е вече приоритет ?

Малко предистория.

С подписването на Лисабонския договор, по силата на който България става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., тя получава дерогация (временна отмяна на задължението) за членството в Еврозоната, до момента когато ще е икономически готова за него. Освен известните маастрихтски критерии (като равнище на лихви и инфлация, дял на външния дълг и бюджетния дефицит от БВП), важни за приема са конвергенцията на доходите към средноевропейските, адаптиране на регулациите на БНБ към тези на ЕЦБ, промяна в законодателството за надзора на банките и др.

Проверка по рама

За разлика от членството в ЕС, обаче, за което имаше почти национален консенсус, членството в еврозоната има два типа противници – отявлени и прикрити. Гласовете на отявлените критици рязко се увеличиха от 2014 г. насам, в унисон с разразилата се у нас пропутинска пропаганда след анексията на Крим. Техните най-чести аргументи „против“ включват загубата на „суверинитет“ (забравяйки за Лисабонския договор); ръста на инфлацията и бедността (любими подбрани примери са свръхзадлъжнялите Гърция и Италия, които никога не са били във валутен борд); нуждата да плащаме за спасяване от фалит на други членки именно като Гърция (непознавайки съвременната архитектура на еврозоната и т.н.), примерът на други бивши соц. страни от Вишеград (без да се анализират географските, историческите, геополитическите и икономическите им специфики).

Всички тези аргументи имат общ знаменател: недопускане по-нататъшната интеграция на България в ядрото на ЕС и съхранение на интересите на Русия у нас.

Източник: „24 часа“

Магазин за Акумулатори

Филми онлайн без реклами

ПРОЧЕТИ СЪЩО

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ