ОБЩЕСТВО

Всъщност: Кой печели най-много при хартиения вот?

Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Година и половина твърденията им са, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват, защото имат притеснения от машинния вот. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване. Какъв анализ по темата правят от Института за развитие на публичната среда? Пред ФАКТИ говори Ива Лазарова.

– Г-жо Лазарова, темата за избирателната активност отново стана водеща, след като в парламента депутати от ГЕРБ, ДПС и БСП направиха така, че ще имаме и двете като опция – хартия и машини. Каква беше активността в секциите, където имаше и двете, на последните избори?
– Последните предсрочни парламентарни избори от 2 октомври показаха рекордно ниска избирателна активност. Според данните, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК), тя възлиза на 39,41%. Това значи спад с почти 1% спрямо изборите „2 в 1“ през ноември 2021 г. Също така за изборите от юли 2021 г., за които бе въведено само машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, не е налице представително изследване на причините, довели до спада в избирателната активност. Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не разработи дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април 2021 г.

– Какво показва гласуването с хартиени бюлетини и в колко секции бе то?
– Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2515 секции в страната, като в това число не се включват подвижните избирателни кутии и корабната секция. Данните от тези секции показват, че в списъците са били включени общо 325 291 избиратели, а още 19 647 – дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. избирателната активност е била 50.7% (броят на избирателите спрямо включените в списъците). От всички подадените гласове недействителни са 5 906 (3,4%).

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте формации, получили представителство в 48-ото Народно събрание.

Тези политически субекти са събрали общо 152 607 гласа (или 90.1%). Данните показват, че за ГЕРБ-СДС са гласували – 29.22%, за ДПС – 16.88%, за БСП – 14.04%, за ПП – 13.85%, за „Възраждане“ – 6.43%, за ДБ – 3.44%, за БВ – 3.19%, с „не подкрепям никого“ – 2.24%, други – 10.71%. В сравнение с проведените през ноември 2021 г. избори, гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%. Спрямо изборите от юли 2021 г. активността в намаляла с 3.3%.

– Какво отчитате при вота с машинното гласуване?
– Машинно гласуване в страната се проведе в 9369 секции, като в 1105 от тях имаше по две машинни устройства. В списъците в тези секции беше включен и основният дял от избирателите в страната – общо 6 232 861 души. Под черта в изборния ден комисиите са дописали още 62 464, имащи право на глас. В тези секции вотът си са дали общо 2 229 736 души, което се равнява на избирателна активност от 35.4%. Тя е идентична с активността в тези секции на проведените през ноември миналата година парламентарни избори (тогава в тях гласуваха почти същия брой избиратели – 2 229 467). Резултатите са следните: ГЕРБ-СДС – 25.38%, „Продължаваме промяната“ – 19.85%, ДПС – 11.42%, „Възраждане“ – 9.8%, БСП – 9.1%, „Демократична България“ – 7.33%, „Български възход“ – 4.79%, с „не подкрепям“ никого – 3.58%, други – 8.75%.

Проверка по рама

Седемте партии с депутати в настоящия парламент получиха общо 1 954 741 гласа в секциите с машини (или 87.7%).

Така на последните избори се запазва тенденцията за спад в секциите с „хартиено” гласуване. В тези с машини пък активността отново е по-ниска спрямо секциите с хартиени бюлетини, като делът на гласувалите през ноември 2021 г. и – миналия месец е един и същ. Дори на последните избори гласувалите са с 269 души повече.

– Колко пряка е връзката машинно гласуване и избирателна активност?
– Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Година и половина твърденията им са, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват, заради притеснения от машинния вот. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване. Липсва обаче конкретно проучване или данни – дали по-ниската активност сред избирателите се дължи на страх, или нежелание да гласуват с машини.

Още повече, че ако притеснението от машините е единствената причина за намалената избирателна активност, то няма логика тя да продължава да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване.

В крайна сметка, ако хората са гласували успешно с машините поне веднъж, то всеки следващ път подаването на техния вот би трябвало да става по-лесно. Следователно очевидно има и други причини за отлива на избиратели.
Също така, вместо да инвестират недоверие в технологията на гласуване, партиите можеха да работят за мащабна и детайлна информационна кампания за „премахване на страховете” сред техните избиратели и обучението им за гласуване с машини. За нито едни от проведените избори не станахме свидетели на такава.

– Най-вероятно на следващите избори ще имаме и двете опции – хартия и машини…
– Тогава ще е интересно да се проследи дали избирателната активност ще остане все така ниска. Нашето наблюдение на терен в изборния ден на 2 октомври показа, че в голяма степен хората са недоволни от непрестанния изборен цикъл. Очакването им беше по-скоро да се върви към съставяне на редовно правителство, отколкото за поредни предсрочни парламентарни избори след няколко месеца. В този смисъл ще разберем дали неспособността на партиите да проявят коалиционна култура и да сформират ефективно управление не е всъщност основна причина за отлива на избиратели.

Магазин за Акумулатори

https://c8a12064192ef5d6fe3e210780705d8d.safeframe.googlesyndication.com/safeframe/1-0-40/html/container.html

– Продължава да стои на дневен ред и въпросът доколко са актуални избирателните списъци. Вашите наблюдения какво показват?
– Според данните, публикувани в окончателния протокол на ЦИК от изборите, в списъците за октомври и дописаните под черта, бяха включени повече от 6.8 млн. избиратели. Данните от преброяването на НСИ за 2021 г. (публикувани в седмицата след изборния ден) показват, че населението на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Така, когато липсва коректна информация за общия брой на избирателите, става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.

– Всички казват, че „смесеното“ гласуване ще затрудни и забави работата на секционните избирателни комисии и ще върне грешките в протоколите…
– Само ще припомня, че на Евроизбори 2019 т.нар. „хибридно” гласуване, заедно със заложените от ЦИК организационни дефицити и недобре изработените секционни протоколи, доведоха до проблеми в отчетените резултати. Въпреки поправените от ЦИК 6000 грешки, наш анализ на изборните резултати в 3000 секции с машинно гласуване тогава показа, че в близо 40% (1139 секции) от тях преференциите не бяха отчетени коректно. Липсата на навременна и ефективна подготовка на членовете на секционните комисии, както и не добрият и ненужно усложнен формат на изборните книжа, в допълнение с умората от дългия изборен ден, неминуемо са предпоставки за грешки.

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort