На 2 април, за пети път в последните две години ни предстоят парламентарни избори. За първи път, от началото на политическата криза партиите не градят кампаниите си въз основа на посочване на червени линии с кого не биха се коалирали и кой трябва да бъде „изчегъртан“, макар че соченето на виновници за кризата продължава.
Не веднъж през последните четири избори ставахме свидетели на изненади. Но ако се доверим на социологическите проучвани, можем да очакваме основните политически сили да са коалицията ПП и ДБ (подкрепена от няколко малко политически сили) и ГЕРБ – СДС. Сигурно е, че в 49-то Народно събрание ще бъдат представени ДПС, „Възраждане“ и БСП. Съществува вероятност „Български възход“, „Левицата“ или ИТН в последния момент да наберат нужните гласове, за да прескочат 4% бариера.
Ако предположим, че принципът „в никакъв случай с…“ не се възроди по някаква причина, можем да очакваме дълги преговори за формиране на мнозинство между партиите, които влязат в парламента, (с изключение на (Възраждане“), които да произведат някакво „програмно“ правителство.
Около какви цели и приоритети обаче може да се формира мнозинство.
Понятия като „ляво“ и „дясно“ никога не са били особено адекватни в описанието на българския политически живот, но напоследък те като че ли напълно загубиха своето значение.
Двете основни коалиции се самопредставят като „десноцентристки“. Но ДСБ, която е част от ДБ, която пък е част от коалицията ПП и ДБ, определя себе си като дясна и в продължение на цяло десетилетие е критикувала ГЕРБ от дясно. ПП от свия страна доскоро твърдеше, че ще преследва „леви цели с десни средства“. Тяхното управление беше критикувано от ГЕРБ също отдясно, особено във фискалната политика. Друг аргумент, използван от ГЕРБ за представяне на коалицията ПП и ДБ за „по-лява“ е нейното скорошно управление заедно с обявилата се за „лява“ БСП. ДПС се обявява за „либерална“, но е възприемана като етническа и лобистка. За „Възраждане“ може с еднакво основание да се твърди, че е „крайно дясна“ или „крайно лява“, без това да ни помогне да разберем феномена на нейната поява и скромен възход.
Така, че каквото и мнозинство да се формира след изборите, то няма да е нито „дясно“, нито „ляво“ според традиционното разбиране на тези понятия.
За какво гласуваме в неделя тогава?
Най-общо казано, за мястото на България в света.
Дали да продължим с усилията да се утвърдим като част от Първия свят, дали да флиртуваме с Втория или да приемем, че безвъзвратно сме затънали в Третия.
Изборът има както външнополитически, така и вътрешнополитически измерения.
Първият свят, наричан неправилно „Колективен Запад“, защото в него членуват географски и културно „източни“ страни, като Австралия, Япония, Южна Корея и Тайван, се характеризира със силни институции, независим от политическата власт частен бизнес, върховенство на закона, политически и културен плурализъм. Агресията на Русия срещу Украйна сплоти страните от Първия свят по безпрецедентен начин, защото те видяха в Путин и Си смъртна опасност за собствения си начин на живот.
Никога, от разпада на Съветския съюз насам, либералният международен ред, базиран на неприкосновеността на човешките права, на държавните граници и на частната собственост, на свободната търговия и т.н. не е бил изправен пред такава заплаха. Не е учудващо, че страните от Първия свят изоставиха дребните сметки и се сплотиха в общ фронт. Страните от Третия свят, или т.н. „Глобален Юг“, не виждат особена заплаха от развоя на войната в една или друга посока. Те по-скоро се страхуват от негативните последствия за тях, но и нямат проблем да се възползват от санкциите, които Първият свят наложи на Русия.
Трябва ли България да е активна част от Първия свят или подобно на страните от Третия свят, да „лавира и балансира“, да се опитва да извлечен някакви изгоди, или пък направо да потърси място в „Колективния Изток“. „Възраждане“ са единствените, които открито призовават за скъсване с Първия свят, като с действията си президентът Радев и служебния кабинет все повече приличат на Костадин Костадинов.
БСП, „Левицата“, „ИТН“ и „Български възход“ призовават за опортюнистична политика, стил Третия свят.
Двете основни политически сили се обявяват за политика отговаряща на държава от Първия свят, но се обвиняват взаимно в непоследователност. Кой построи Турски поток? А кой сключи сделка с Джеймкор? Ама чие правителство отказа България да окаже военна помощ на Украйна? Да ама кой свали правителство, което по признание на „Ди Велт“ спаси Украйна?
Все пак имаме достатъчно основания да се надяваме, че в 49-то НС ще има мнозинство, което ще иска България
да застане твърдо на позициите на Първия свят.
Дали обаче това мнозинство ще може да формира работещо правителство с опреден хоризонт – до приемането на България в Шенген и Еврозоната, или по-добре, до края на войната в Украйна? Т.е. докато принадлежността на България към Първия свят не може да бъде ревизирана.
Това не е толкова сигурно. Защото принадлежността към Първия свят има и вътрешнополитическо измерение. То е олицетворено в начина, по който функционират държавата, бизнеса, обществото… Не без основание ПП и ДБ обвиняват ГЕРБ, че през десетилетието, през което управляваха,
България се бе превърнала в рай за лошите практики.
От суджука до асфалта – от „Магнитски“ до безобразно пренаредените жълти павета, безброй примери подсказват, че при участие на ГЕРБ в управлението, едва ли ще може да се води ефективна борба за постигането на върховенството на закона. ГЕРБ от своя страна обещават да съдействат за (неясно каква) съдебна реформа и обвиняват ПП в потъпкване на законите и дори на Конституцията.
В създалата се ситуация, изборът на българите няма да е лесен. Ясната геополитическа позиция в този момент е основен императив. Но и провал на реформите, които да превърнат страната ни в страна достойна за място в Първия свят, крие неописуеми рискове! Да се надяваме, че българският народ ще прояви мъдрост и проницателност, а българските политици ще надскочат както егото си, така и многото съблазни и евентуални зависимости и ще преведат страната през глобалния водовъртеж до спокойните води на бъдещия консолидиран Първи свят.
Автор: Николай Василев
Източник: Faktor.bg
