Консултациите на президента Радев с парламентарно представените партии са към своя край. На финалната права интересът нараства, защото последните три срещи на държавния глава са с формации, които се приемат като реални претенденти за третия мандат.
Консултациите с БСП и ДБ обаче не прибавиха оптимизъм относно шансовете за излъчване на правителство. На фона на вече ясните разломи и маневри, изпъкнали при срещите с първите четири групи, левите и десните изразиха дежурните пожелания за отговорност и конструктивност, но не подсказаха нито способност, нито особено желание да осъществят пробив. Остава да видим дали консултациите с най-новата и най-малката формация ще променят тягостната атмосфера. На свой ред държавният глава за пръв път заяви по-конкретни намерения за предстоящите си действия. Той заговори ясно за вероятността да се иде на нови предсрочни избори, може би за да постресне партиите.
Вече може да се каже ясно, че най-голямата пречка пред излъчването на правителство не е политическата несъвместимост и личната непоносимост между парламентарните субекти, а тяхното
нежелание да поемат по-ясна отговорност
да управляват. За разлика от предни ситуации, днес аритметичното събиране на нужните гласове
е крайно недостатъчно условие. Който и да се наеме да изпълни тази не чак толкова трудна задача, си дава сметка, че ще срещне безмилостен негативизъм и ще го сполети почти сигурен изборен провал. Всички се надяват, че опонентите ще пострадат повече при все по-вероятния предсрочен вот в началото на март. Затова вместо да избледняват известните „червени линии“, всеки ден се чертаят нови и по-ярки такива.
Ако приемем, че сценариите на (не)оползотворяването на първите два мандата са относително ясни, а също така отчитаме политическите последици от това развитие, вече можем да отделим теоретично допустимите от практически (макар и слабо) вероятните варианти за третия мандат.
Кои са вече ясните резултати от 40-дневната
надпревара по диалогичност и конструктивност?
Първо, можем да приемем за сигурно, че е невъзможна едновременна подкрепа на ГЕРБ и ПП за правителство, поне при първите два мандата. Това вещае скоропостижно приключване на мъглявите намеци от страна на „Демократична България“, че биха приели подкрепа на ГЕРБ за мандата на „Продължаваме промяната“.
Второ, по същия начин стои въпросът за евентуално сътрудничество с ДПС.
Трето, силно се обтегнаха отношенията между бившите коалиционни партньори (ПП/ДБ и БСП), което прави неправдоподобно възпроизвеждането на тяхно съвместно управление, независимо от формулата и технологичните решения. В допълнение, БСП обяви, че няма да подкрепи правителство с мандата на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ (доколкото може да се вярва на заявленията на Корнелия Нинова).
Четвърто, „Възраждане“ остава непоклатим анти-системен играч, който няма намерение да партнира с никого и залага на подобряване на позициите си на следващи избори.
Всичко изброено, взето накуп, изключва екстравагантната хипотеза за някакво мега- или много широко, експертно или програмно правителство.
Ако обобщим, известни, макар и
слаби шансове за излъчване на кабинет
от този парламент остават само в случай, че под някаква форма „коалицията на хартиената бюлетина“ се превърне в управленска. Иначе третият мандат ще остане на хартия. За да се реализира този вариант обаче е нужно към ГЕРБ, ДПС и БСП да се прибави и „седмото джудже“ в лицето на отворената за всичко и към всички формация „Български възход“.
Тук отново е необходимо да напомним, че всяка от четирите групи трябва да е готова да поеме рисковете на управлението с такава формула и в известните условия. Ако приемем, че БСП, „Български възход“ и в някаква степен ДПС са готови на подобна стъпка, твърде съмнително е дали ГЕРБ ще го направи. От една страна, те биха били безспорният хегемон на подобна управляваща коалиция и съответно биха носили основната отговорност за резултатите. От друга страна, партията на Борисов дотук определено е на политическа печалба и по-резонно е да изчака материализирането на ползите на следващите избори. Допълнителен аргумент в същата посока е вероятното връщане на хартиените бюлетини, на което поне три от четирите партии разчитат за допълнително подобряване на изборното представяне (основателно или не е друг въпрос).
По-нататък, тази
все по-ясна и все по-нерадостна картина
силно усложнява възможните решения на президента за евентуалния трети мандат. Към днешна дата, разсъждавайки чисто хипотетично, т.е. без да знаем как конкретно ще се развият първите два опита, Румен Радев би се изправил пред две опции. Автоматично изключваме връчването на мандата на ДПС или на „Възраждане“, тъй като това би било възприето като съзнателен провал на последната възможност от страна на президента.
Първата опция предполага да се подходи прагматично, т.е. да се търсят максимално високи шансове за съставяне на кабинет. При този подход държавният глава се абстрахира от партийно-политическите и личностните преценки, вкл. от специфичните отношения с потенциалните кандидати. Той обаче поема косвена отговорност за прилагането на принципа „по-добре някакво правителство, отколкото избори“. С оглед на изложения по-горе анализ (според който донякъде реалистичен вариант е единствено „хартиената коалиция“), най-големи изгледи за реализиране на третия мандат дава връчването му на „Български възход“. На теория мандатоносител би могла да бъде и БСП, но в този случай
голямо политическо неудобство
ще е обяснението на инициативата за преговори и на фактическото коалиране с ГЕРБ.
Втората възможност е да се държат отворени всички врати, а на партиите да бъде възложен окончателния труден избор да решат дали да има правителство или да се отива на избори. Тук особена роля ще има начинът, по който са протекли първите два мандата, тъй като е много вероятно някои варианти да са вече очевидно неосъществими. Ако все пак разривът не е скандално непоправим, тогава третият мандат може да бъде връчен както на „Български възход“ или на БСП, така и на ДБ. Особеното на последната възможност е, че предлага (макар и илюзорен) последен шанс за сглобяване на някакъв вариант на „евро-атлантическа“ коалиция.
Всяка от опциите за третия мандат обаче предполага не само много трудни и деликатни преговори, но и големи политически (репутационни и електорални) рискове за участниците. Поради което най-вероятно ще остане на хартия.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
