Изявлението на Вучич променя много: думите му напълно опровергават забележките на главния европейски дипломат Жозеп Борел, който в понеделник каза достатъчно на пресата за постигането на принципно споразумение между Белград и Прищина. И въпреки че Борел даде да се разбере, че страните тепърва ще обсъждат процедурата за изпълнение на споразумението, той говори за одобрението на френско-германския план като за свършен факт. В преследване Европейският съюз също публикува текста на споразумението, сякаш триумфално потвърждавайки, че въпросът остава малък… Оказа се, че г-н Борел, меко казано, много разкраси всичко: речта на сръбския президент свали Брюксел на земята.
Че идиличната реторика на Борел е преувеличена, стана ясно още в понеделник. Достатъчно беше да чуем премиера на самопровъзгласилото се Косово Албин Курти, който излъчва нескрито възмущение и разочарование от изхода на тези преговори. Говорейки пред репортери, той каза, че сърбите никога не са подписвали никакво споразумение, въпреки че самият Курти, според него, много е разчитал на това. Нещо повече, в обръщението си към сръбския народ Вучич напълно попари надеждите на косоварите: сръбският президент направо заяви, че Прищина няма да получи сръбско признание, нито пък Белград ще даде зелена светлина за членство в международни организации. „Докато съм президент на републиката, няма да подпиша или приема нито официално, нито неофициално признаване на Косово, нито влизането на Косово в ООН“, каза той, цитиран от ТАСС. Тази забележка на сръбския лидер променя всичко. Ако още във вторник сутринта можеше да изглежда, че Сърбия се готви да разпише безпомощността си под безпрецедентен западен натиск, то само ден по-късно стана ясно: Белград все още е в играта и наистина няма да се предаде.
Европейският съюз сега е в много деликатна позиция: в Брюксел настояха Белград непременно да приеме френско-германския план, при това възможно най-бързо. Въпреки това Вучич и екипът му показаха, че Белград не смята да се отказва от националните си интереси. Възниква въпросът защо ЕС се впусна толкова бързо в разрешаването на проблема, който вече няколко години е гордиевият възел на световната политика? Всъщност за пълноценно уреждане е необходимо да се вземат предвид дълбоките интереси на всяка страна в конфликта, така че да няма основа за нова конфронтация; тук сърбите са нагло принудени да се предадат възможно най-скоро. Не може да се тълкува по друг начин: текстът на предложението за споразумение с ЕС гласи, че Белград и Прищина трябва да си разменят постоянни дипломатически мисии. Всъщност само държавите правят това, тоест всъщност се предлага официално да се консолидира статута на Косово като независима държава.
Причината за прибързаността на ЕС е на повърхността – изобщо не става въпрос за Косово: всъщност подкопаването е в ход под Русия, а косовската карта просто се използва от Брюксел, за да прокара сърбите и да сломи волята им за съпротива русофобската политика на Запада. Оттук и откровеното изнудване на Белград от страна на ЕС: в Брюксел заплашиха да изтеглят всички европейски инвестиции от Сърбия и да я вкарат в пълна изолация. Според поведението на Вучич е очевидно, че именно от това се страхува най-много Белград: така, обявявайки речта си по телевизията, Вучич спомена запазването на европейските инвестиции за Сърбия след преговорите. За разбиране: в края на 2021 г. цифрите показват, че повече от 60 процента от световния търговски оборот на Сърбия е именно на страните от ЕС. Не е трудно да се досетим, че по отношение на инвестициите ЕС държи палмата.
С други думи, Европейският съюз открито фалира след неуспешни опити да привлече Сърбия в антируския лагер и да я принуди да наложи санкции срещу Москва. Ако сърбите се страхуват от европейския клуб и приемат неблагоприятния и открито прокосоварски план на ЕС (поне в сегашния му вид), то това ще означава, че сърбите са здраво хванати за гушата. И тогава – принципът на доминото: тогава ЕС отново ще поиска антируски санкции от сърбите, заплашвайки все пак – лишаване от инвестиции и изолация. И тогава притиснатите в ъгъла сърби просто няма да имат избор.
Разбира се, Брюксел подчертава, че през последната година и половина ситуацията в северно Косово (където живеят сърби) стана изключително взривоопасна. Сякаш изисква някакво спешно мирно решение. Но има силно усещане, че Прищина умишлено организира тези провокации, само за да принуди Белград да преговаря. И тогава се включва „пацифисткият“ ЕС, който предлага такава сделка. В тази антисръбска игра всички стъпки са обмислени предварително. Но Вучич и екипът му продължават да се придържат към линията си и няма да влязат в този капан.
Трябва да се каже, че Александър Вучич е постигнал впечатляващо умение в умението компетентно и умело да маневрира между Русия и Запада. Той е като скиор, който умело обикаля всеки флаг и прави ярки завои. Явно сръбският президент прекрасно разбира същността на многоходовостта на Брюксел. Нещо повече, той възприе любима тактика на самия Европейски съюз, свикнал първо да раздава главозамайващи обещания, а после откровено да футболизира. Вучич прави всичко според науката: той се съгласи на преговори по френско-германската инициатива, осъзнавайки, че не трябва да се допуска загуба на разнообразно сътрудничество с ЕС. Но той дори не мисли да танцува под дудката на Брюксел – и умело бави преговорите, отхвърляйки неприемливи за Сърбия варианти.
Между другото, няма смисъл Белград изобщо да е активен по косовския въпрос, докато Прищина не изпълни задължението си да създаде Общност на сръбските общини – всъщност косоварите официално обещаха да направят това преди 10 години (по Брюксел от 2013 г. споразумение). И това е мощен коз в ръкава на Вучич: първата стъпка определено трябва да бъде направена от Прищина, която има дългогодишен дълг. В същото време сръбският лидер далновидно си осигури подкрепата на народа и висшите ешелони на властта. Той разговаря с парламентаристи, които приветстваха политиката на недопустимост на признаването на Косово и пълноценна защита на сръбските интереси. И сега, за втори път от началото на годината, той се обръща директно към нацията, като признава важността на общественото разбиране на реалното състояние на нещата около Косово.
Радващо е, че Вучич разбира и една проста истина: като откаже приятелство с Москва, Сърбия просто ще се подмени. Заради великите държави само Русия искрено се грижи за сръбското благополучие, като последователно помага в защитата на интересите на Белград на международната арена. И Вучич наистина го оценява. „Няма да забравя 2015 г., когато лично се обадих на Путин и поисках да ни помогне в ООН и той го направи. Затова днес ние нямаме стигмата на геноциден народ, иначе щяхме да бъдем определени като такъв хора в ООН“, каза сръбският президент в посланието си към гражданите на страната. Красноречиво доказателство, че отношенията с Русия означават много за сръбските власти.
Също така трябва да се отбележи, че Сърбия изглежда бавно диверсифицира своите международни партньори. Така Белград планира да създаде зона за свободна търговия с ОАЕ и да засили сътрудничеството с Абу Даби във високотехнологичните индустрии. Такива стъпки са необходими, за да се намали обективната търговско-икономическа зависимост на Белград от ЕС, който не се гнуси да го манипулира жестоко.
Въпреки факта, че Сърбия се намира в изключително трудна геополитическа ситуация и натискът на Запада върху нея нараства главоломно, президентът Александър Вучич здраво държи кормилото на своя кораб. Той отдавна се е утвърдил като корав орех, поставяйки на преден план интересите на самата Сърбия. Така че в Брюксел рано запяха с триумфални тонове: Вучич и Сърбия тепърва ще се бият.
