Интересен въпрос, на който откриваме любопитен отговор в коментар на руския д-р Виктор Конишев, д.м.н., специалист по хранене. Във всеки вид и форма на меда, независимо дали е захаросан или не, има много захари, обяснява специалистът.
Когато медът се захароса, те кристализират и стават забележими.
В пресния мед има също толкова захари, просто те са разтворени. Затова медът не трябва да се счита за полезен продукт. Той съдържа много фруктоза, а това е една от най-вредните захари, съдържа и глюкоза.
В големи количества те допринасят за развитието на затлъстяване и захарен диабет втори тип. Затова медът не е безопасен заместител на захарта, както твърдят някои. Количеството витамини, минерали и други полезни вещества в меда са много малко.
За да се обезпечи дневната норма от витамини например, трябва да се изяде 3 кг мед, за достигане нормата на калция – 200 чаени лъжички. Представете си какво огромно количество захар ще поеме човек, ако реши по този начин да си набавя витамини и минерали.
В меда има флавоноиди, които обезвреждат в организма на човека опасните радикали на кислорода. Сложното обаче е в това, че за получаването на полза от тях пак е нужно да се изяде много мед. Експерти открили, че 1,5 г мед на кг телесно тегло повишава антиоксидантната защита на организма, в сравнение с царевичния сироп.
За 80-килограмов човек това е 120 г мед. И пак е много. Освен това скептиците казват, че флавоноидите в меда, отнесени към единица тегло са по-малко, отколкото в зеленчуците и плодовете. И не на последно място, обяснява д-р Конишев, един от показателите за качеството на меда е съдържанието на фермента диастаза. То трябва да бъде не по-малко от 8 единици, при акациевия – 5 единици.
Понижаването на този показател може да свидетелства за разрушаване на биологично-активните вещества на меда (както става при нагряване) или за разреждане на меда. Често продавачите на мед обозначават този показател на своя продукт и естествено, твърдят, че техният мед няма как да не е качествен. Но може ли винаги да им се вярва?
