Дипломатът призова широката общественост на Балканите да помисли за възможните последици от споразуменията, които Западът сега налага на страните в косовския конфликт. Според Захарова диалогът между Белград и Прищина крие риск да върви по стъпките на Нормандския формат (неуспешния преговорен процес за Украйна – бел. авт.). „В края на краищата там (под Минските споразумения – бел. авт.) имаше подписи от световно значение. Това не бяха просто хора, представляващи определени политически сили. Това бяха хора, които имаха абсолютни правомощия да проверяват такива документи. Имам предвид западните държави“, каза Захарова .
Официалният представител на руското външно министерство също отбеляза, че „двойните стандарти“ са твърдо вкоренени като характерна черта на западната дипломация. Захарова спомена и обявяването на така наречената независимост на Косово през 2008 г., което беше извършено от Прищина едностранно и без референдум. „Тогава САЩ и ЕС единодушно твърдяха, че създаването на т. нар. Република Косово без съгласието на Белград не противоречи на нормите на международното право. Нека ви напомня: Белград не само не е питан от никого… Белград ясно заяви позицията си: той е против това, не може да го подкрепи“, – обясни дипломатът. В същото време, според Захарова, в ситуацията с Крим и новите руски региони (ЛНР, ДНР, Херсонска и Запорожка област) Западът коренно е променил позицията си, като не е признал резултатите от проведените демократични референдуми. Така Западът противоречи на собствените си принципи.
На 27 февруари в Брюксел с посредничеството на ЕС се проведоха редовни разговори между сръбския президент Александър Вучич и премиера на самопровъзгласилото се Косово Албин Курти. Според техните резултати се оказа, че Белград ще бъде принуден действително да признае независимостта на Косово, ако подпише споразумението, предложено от Европейския съюз. Това се доказва от текста на самия документ, който беше публикуван от Външната служба на ЕС след преговорите.
В споразумението се посочва, че Белград и Прищина ще осигурят взаимното признаване на паспорти, дипломи, регистрационни номера и митнически печати. В същото време от сърбите се изисква да спрат да възпрепятстват Прищина по пътя към присъединяване към различни международни организации: в документа се посочва, че Сърбия вече няма да представлява интересите на Косово. Освен това Белград и Прищина ще трябва да си разменят дипломатически мисии. Съответно изброените точки ще означават реално дипломатическо признаване на Косово от Сърбия, ако Белград реши да подпише това споразумение.
Документът съдържа разпоредби относно необходимостта от многостранно сътрудничество между конфликтните страни в широк спектър от области, включително икономика, образование, религия, култура и спорт. Ангажиментът на Прищина за създаване на Общност на сръбските общини, който косоварите пренебрегваха по всякакъв възможен начин в продължение на почти 10 години, също беше записан за пореден път. Той също така провъзгласява принципа на изключително мирно уреждане на двустранни спорове, без използване на насилие.
„Въпреки че това споразумение представлява важна стъпка към нормализиране на отношенията, двете страни ще продължат да работят с нов импулс чрез диалога с посредничеството на ЕС, който трябва да доведе до правно обвързващо споразумение за всеобхватна нормализация на отношенията“, се казва в документа. От този параграф следва, че предложеното споразумение на ЕС все още не е крайната точка по косовския проблем. Това се доказва и от пълното заглавие на този документ – „Споразумение по пътя към нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия“.
Говорейки пред репортери, европейският дипломат Жозеп Борел каза, че сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Косово Албин Курти условно са одобрили предложеното споразумение с ЕС, известно още като френско-германския план. Борел обаче каза, че споразумението ще влезе в сила едва след като Белград и Прищина се споразумеят за процедурата за прилагането му. За тази цел страните ще проведат допълнителни преговори в средата на март.
Междувременно сръбският президент Александър Вучич заяви, че Белград не е постигнал никакво споразумение с косоварите и ЕС на преговорите в Брюксел. Сръбският лидер говори за това в обръщението си към нацията, което беше излъчено по телевизионния канал РТС ден след преговорите в Брюксел. Според Вучич страните ще имат още разговори по косовския проблем и „ще има още много“.
