ОБЩЕСТВО

Заложници на зимата: какво ще стане с украинците в Европа

Войната върна Европа към епоха, в която въпросът „Какво ще е времето?“ не бе просто тема за разговор, а изразът „Зимата идва“ бе източник на дълбока тревога. Бежанците от Украйна ще притесняват континента в следващите месеци. И обратното: съдбата им ще зависи от това каква е зимата, как Европа ще се справи с нея и дали общественото недоволство няма да се насочи към тях. А в някои държави има признаци.

Русия неизбежно да използва тревогите като оръжие и да отслаби единството ѝ, сочат анализи като този на Атлантическия съвет. И без Москва обаче проблемите, пораждащи тези нагласи, не са за подценяване.

Бежанци и мигранти са потенциални изкупителни жертви, а политиците могат да използват (или създадат) напрежението в своя полза. Съдбата на сирийците в Турция, без да е нужна руска намеса, е само пример.

Дори да няма голям приток на украици през зимата, някои държави в Европа са поставени на изпитание – особено приелите най-много бежанци от Украйна. „Дневник“ обобщава нагласите в тях.

Три държави

Откакто ЕС формално отвори границите си за украинците на 4 март, украинците влизат свободно и до 90 дни трябва да кандидатстват за разрешение за пребиваване, а благодарение на механизма за временна закрила – да работят, да получават здравеопазване, образование, подслон и финансова помощ.

Границите на Европейския съюз, а и на съседната на Украйна Молдова, към Украйна са пресечени много над 12 млн. пъти тази година. В резултат над 5 млн. останаха в Европа, основно в три държави: в Полша, Германия и Чехия са над 3 млн. или 60% от регистрираните.

Проверка по рама

Дисбалансът е илюстриран още по-добре, ако се съпоставят броят бежанци на запад и изток, по-многолюдни държави държави или такива с икономическа тежест (а някои отговарят и на двете описания) с по-малки източноевропейски страни. В Словакия, с население 5.5 млн. души, има 100 хил. бежанци, в Молдова (най-бедната страна в Европа, с два пъти по-малко население) – сходен брой. В икономическите сили Испания, Италия и Турция (която подобно на Молдова не е членка на ЕС), чието население наброява десетки милиони, той е само два пъти по-голям.

По-малко от Молдова са и бежанците в Нидерландия (която е следващата държава след десетте в горната графика), чийто брутен вътрешен продукт е над 70 пъти по-голям от този на Молдова.

В началото на войната украинците бяха посрещани с тревога, но и с отворени обятия. Оттогава минаха месеци; разходите домакинствата растат покрай инфлацията и повишените цени на енергията, а за бежанците невинаги се намира място.

В държавите, чиито системи са най-натоварени, притеснението расте. Затвореното берлинско летище „Тегел“, белязало края на една епоха, отвори отново през март, но като център за прием. Предстои да стане и временен център за настаняване, а на други места да се изгради „палатков град“ (като на снимките от близкоизточни лагери).

Градът вече подобри рекорда си с над 100 хил. новопристигнали за година – и не всички са от Украйна. Към края на октомври властите предупреждаваха за нуждата да се намери подслон за поне 10 хил. души.

Магазин за Акумулатори

Водещи германски медии пишат за напрежение и недоволство в различни части на страната. В много градове центровете за приемане на мигранти са препълнени много преди зимата да е дошла. Затворено учебно заведение, складове и редица други обекти се използват за целта в Тюрингия, разказва ZDF. Общините в провинцията обясняват, че е трудно да се помага на бежанците без подкрепа от местните, чиято солидарност отслабва; а пролетта имаше вълна от желаещи.

При това на Тюрингия се пада съвсем малка част от бежанците. Само до август избягалите в Германия украинци бяха 1 млн. (над половината от всички 1.8 млн.) и очакванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са за рекорен брой имигранти от обединението насам – по-голям и от 2015 г., когато броят им бе 2.1 млн. заради войната в Сирия. ОИСР казва, че интеграцията на украинците върви по-добре сега, отколкото през 2015 г.; а и инфраструктурата за посрещане на мигранти, заедно с мрежата от курсове за адаптиране, са по-добри: уроците отпреди 7 г. са научени.
На теория бежанците са свободни да се придвижват в която искат част на Германия. На практика получават помощ само ако приемат да бъдат разпределени. Това става с помощта на алгоритъм, в който се вземат предвид населението и данъчните приходи на съответната провинция.

На места като Котбус в Източна Германия въпросът с настаняването не е на дневен ред, а и държавата покрива подслона. Въпросът е в текущите разходи: как да получат образование и здравеопазване. Градът не разполага с достатъчно преводачи, разказват за „Дойче веле“ представители на местната власт. Повечето влезли през Котбус, града с под 100 хил. души, продължават към други части на Германия. Тук обаче са подслонени 1500; една трета са деца и имат нужда от образование. Инфраструктурата на града не издържа. А Котбус е в Бранденбург, където са едва 3% от бежанците; в най-населената провинция, Северен Рейн-Вестфалия, са 21 на сто. Още през септември, според вътрешното министерство, 12 от 16 провинции бяха на ръба на възможностите да приемат още хора.

Берлин засега обещава още помощ за общините, които изнемогват под натиска на новодошлите - както финансова, така и чрез разрешаване имоти, собственост на държавата, да се използват за подслон, или по възможност партньорства с провинциите.
Берлин засега обещава още помощ за общините, които изнемогват под натиска на новодошлите – както финансова, така и чрез разрешаване имоти, собственост на държавата, да се използват за подслон, или по възможност партньорства с провинциите.

Броят на влезлите в Полша отново е петцифрен. Не всички остават, а и за момента властите във водещата източноевропейска икономика – в която трудови мигранти от Украйна години наред изграждаха мрежи – успяват да предлагат част от социалните придобивки и опростена бюрокрация; деца и възрастни учат езика, съответно за да ходят на училище и на работа.

Предвид ниската безработица (2.7%) украинците са добре дошли на трудовия пазар (макар да не могат да заемат местата на трудовите мигранти мъже, върнали се, за да воюват); няма обаче досатъчно учители, които да обучават децата им – проблем и в Германия.

Намаляват и възможностите за настаняване. Варшава обвинява Брюксел, че предлагани 144 млн. евро в подкрепа на бежнаците в страната са недостатъчни. Активисти пък обвиняват властта, че създава впечатление за грижа за бежанците, а всъщност просто не пречи; че държавата оставя грижите на гражданския сектор и разчита на донякъде изчерпващата се енергия на доброволци. А те също се опасяват, че солидарността на поляците може да се изчерпи. И Полша е обхваната от умора от бежанците, докато намалява и армията доброволци, пишат западни издания и изследователски центрове, според анализ на института „Брукингс“.
Тежко засегнатите държави гледат към другите, приели много по-малко бежанци.

Преразпределянето не е панацея

Франция, втората икономика в ЕС и втора по население страна в блока е приела малко над 100 хил. души. Германия иска нова система за разпределяне на украинците. Председателят на Европейската инициатива за стабилност Гералд Кнаус, архитект на спорната европейска сделка с Турция от 2016 г., ограничила потока към Европа, пита в разговор с „Ню Йорк таймс“:

Защо цяла Франция има по-малко украинци от германската провинция Баден-Вюртемберг? Защо Франция, Италия и Испания заедно имат по-малко украинци от Чехия?


Гералд Кнаус,  председател, Европейска инициатива за стабилност

Как да се промени дисбалансът? Европейският съюз няма отговор, макар дискусиите по общата миграционна политика да продължиха през юни, след като бяха в застой от 2020 г. насам. За ново решение този сезон може да е късно.

Преразпределянето също не е панацея. Държави като Франция и Испания са обхванати от собствени мигрантски кризи. Ирландия, със своите над 56 хил. украинци (според ВКБООН) и население малко под словашкото (5 млн. души), обяви, че вече не може да гарантира подслона на украинците. Министър предупреди, че новодошли украинци ще се наложи да спят на улицата. В по-малката Латвия подкрепата за пристигащите бежанци зависи изцяло от доброволци; те обаче се опасяват, че зимата ще ги остави без ресурсите – от хора до одеяла и печки – нужни, за да продължат.

„Чехия на първо място“

На места напрежението расте. В цитирания репортаж на ZDF окръг Лайнефелде властите искаха да превърнат изоставен индустриален обект за настаняване на 150 украинци, но заради обществено недоволство (разпространяваха се и адреси и телефонни номера на хората, свързани с договора за наем) планът бе отменен. В Дрезден преди две седмици бе запален стар хотел, подготвян за мигранти. През октомври неизвестни запалиха хостел, в който живееха украинци.

Останките от унищожен център на Червения кръст за бежанци, Висмар.
Останките от унищожен център на Червения кръст за бежанци, Висмар.

На местните власти не достигат ресурси. „Не можем повече“, каза наскоро кметът на Котбус Холгер Келх. В Словакия сдружение на общините предупреждава, че комбинацията между пандемия и война тежко удря местните бюджети, от които може да зависят интеграционните програми и някои текущи разходи за бежнаците.

Миграцията преобрази Котбус през последното десетилетие: всеки десети е чужденец, кандидатът на "Алтернатива за Германия" може да не спечели кметските избори през септември, но взе една трета от вота.
Миграцията преобрази Котбус през последното десетилетие: всеки десети е чужденец, кандидатът на „Алтернатива за Германия“ може да не спечели кметските избори през септември, но взе една трета от вота.

Най-яркият пример как гласът на недоволните набира сили е Чехия. Тя не граничи с Украйна, но от години шестцифрен брой украинци намират работа в нея. Към тях се присъединиха 460 хил. бежанци.

„Чехия на първо място“ беше лозунгът, зад който се обединиха крайнолеви и крайнодесни групи на протестите си от септември насам: тогава над 70 хил. души излязоха в Прага с настояване за оставка на кабинета на Петр Фиала и радикална политическа промяна. Едноименната група има
искания за предсрочни избори, преговори за руски газ, военна неутралност и край с „разводняването“ на обществото от украински бежанци. Представител на една от организиралите партии заяви през септември:

Правителството на Фиала може да е украинско, може да е брюкселско, но определено не е чешко.


Зозана Майерова Захрадникова,  партия „Триколора“

Протести на групата, чийто лозунг напомня за този на бившия американски президент Доналд Тръмп, имаше и през следващите седмици.

Антиправителственият протест на 28 октомври.
Антиправителственият протест на 28 октомври.

Как се стигна дотук? След първоначалните положителни чувства към украинците от юни насам може да се види лека промяна в нагласата, свързана донякъде с движения и политици, каза в разговор с „Дневник“ Ян Ковар, заместник-директор на Института за международни отношения – Прага.

Аргументите са икономически: съседите може да заслужават помощ, но в момент на инфлация чехите са на първо място, особено майките, гледащи сами децата си, пенсионерите и други уязвими. „Хората все още желаят да помагат и по-скоро не приемат този разказ за икономиката“, продължава Ковар. Това означава, че подкрепящите го са малцинство или конкретни групи, а не мнозинство? „В чешкото общество има голяма политическа поляризация“, продължава: в голям град по-малко ще откликнат от тези в селата или малки градчета. Същевременно темата не е жизненоважна в чешкия дневен ред в последния месец, макар около местните избори да бе малко по-широко отразявана.

Политическият елит не използва активно темата, за да мобилизира избиратели; Ян Ковар очаква това да се промени през декември, ако дойдат още украинци. "Тогава чехите отново ще се разделят наполовина."
Политическият елит не използва активно темата, за да мобилизира избиратели; Ян Ковар очаква това да се промени през декември, ако дойдат още украинци. „Тогава чехите отново ще се разделят наполовина.“

Президентските избори, чийто първи тур е в средата на януари, ще са фактор. Медиите на бившия премиер Андрей Бабиш вече обрисуваха – без истерия – бежаните в негативни краски преди местните избори; а Бабиш е сигурният участник в балотажа на президентските. „Вярвам, че в някакъв момент може да започне да използва миграцията в кампанията. Това стана и преди пет години на президентските избори. Темата може и да се върне“, казва Ковар.

Някои западни медии видяха в демонстрациите в Прага и другаде в страната руска следа. На базата на проучванията си обаче Ковар, макар да вижда препокриване на проруските отношения и отрицателните нагласи към бежанците, дезинформацията не е решаваща. „Противниците използват икономиката: има инфлация, всичко поскъпва, хората нямат пари, нямаме места в училище, нямаме места в предучилищните.“

На антиправителствените протести през септември и октомври отговориха и проправителствени - срещу войната, в подкрепа на политиката на Прага и бежанците.
На антиправителствените протести през септември и октомври отговориха и проправителствени – срещу войната, в подкрепа на политиката на Прага и бежанците.

Ковар вижда паралели с кризата от 2015-2016 г., когато недоволството се насочваше към мигрантите с аргументи на сигурността и на културните различия със сирийци, иракчани и други. Това не може да се използва за украинските бежанци и противниците решиха да използват икономиката.

Интересно е, че същите хора бяха против миграцията през 2015 г. Просто сега използват друга терминология за мигрантите, защото старите – за сигурност и култура – не могат да работят. Затова ползват икономическите.


Ян Ковар,  изследовател

Две кризи

Някои експерти очакват сериозна бежанска вълна, други я смятат за инструмент на руската пропаганда. Ще дойдат ли още десетки или стотици хиляди бежанци, е въпрос на спекулация, но потокът вече се увеличава.

Климатът ще е решаващ. Снегът и температури под – 30 градуса по Целзий ще превърнат оставането в Украйна в изпитание. Хиляди украинци ще останат без отопление заради руските енергийни атаки. Стотици хиляди останаха без ток, след като 40% от енергийната инфраструктура на страната пострадаха от руските бомбардировки. Киев в прав текст предупреди тези, които вече са избягали: не се връщайте у дома.

Украйна към бежанците: Не се връщайте до пролетта

Украйна към бежанците: Не се връщайте до пролетта

Европейският съюз уверява, че се е подготвил за поток от украински бежанци през зимата. Доброволчески и неправителствени организации се организират, за да помагат на новодошлите по границите на някои европейски държави.

Словакия, с население 5 млн. души, допуска, че още до 700 хил. души могат да влязат от Украйна през зимата. Градове като Кошице се готвят да посрещат до 1000 души на ден вместо сегашните десетки. На гара Захон (североизточна Унгария) доброволци разказват пред „Ройтерс“, че броят на пристигащите за 24 часа вече е нараснал до стотици.

Ако пристигнат над половин милион души, това ще окаже силен натиск върху здравеопазването ни и образователната система, но особено на способността да предоставим приличен подслон. Няма да е възможно да изградим импровизирани палатки през зимата.


Вит Ракушан,  вътрешен министър на Чехия

Междувременно Европа трябва да мисли за още една криза: мигрантската.

Африканци, сирийци и афганистанци спят по улиците на Брюксел, където палатки, предоставени то неправителствени организации, бяха унищожени.

В столицата хиляди са без покрив над главите си: капацитетът за настаняване на бежанци и мигранти е запълнен.
В столицата хиляди са без покрив над главите си: капацитетът за настаняване на бежанци и мигранти е запълнен.

В Нидерландия тежките условия в мигрантските центрове станаха повод не само за обществен дебат, а и доведоха до съдебна битка: правителството поиска да отложи подобряването на условията в центровете за настаняване, Апелативният съд отказа. Германия засили проверките по границата с Австрия, която на свой ред, заедно с Чехия, затвориха границите си със Словакия. Междувременно Варшава се тревожи и заради зимата, и заради съседите: има данни, че режимът на Александър Лукашенко в Беларус отново изпраща мигранти през границата, като миналото лято.

Подобни ограничителни мерки обаче може да са като да запушиш пукнатина в язовирна стена с длан. За „Ню Йорк таймс“ заместник-кметът на Лайпциг Томас Фабиан каза, че лидерите в Германия и други страни трябва да приемат, че, насред войни и климатични промени, миграцията е част от Европа. И няма изгледи тя да се забави: нито украинците ще могат да си тръгнат през зимата, нито сирийците, сблъскали се с нарастваща враждебност в Турция, ще се върнат скоро.

Автор: Ангел Петров

Източник: „Дневник“

Не пропускай

Back to top button
bahçeşehir korsan taksi
bahçeşehir korsan taksi
çanakkale escort bolu escort giresun escort kırıkkale escort manisa escort muğla escort osmaniye escort