България

Защо не осъдиха Бойко Борисов за лъжите с „опасните” ваксини?

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Трима души казват, че нещо е опасно за здравето на хората. Първите двама цитират достоверни факти, третият – не. Но и всичките казват неща, които биха могли да притеснят хората. Въпросът в този кратък сюжет е – какво прави прокуратурата.

Ето какво – разследва и изправя пред съда първите двама, но спрямо третия не предприема нищо.

Случайно или не, третият е лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Неотдавна Мутрата каза публично, че хора се имунизират срещу COVID-19 с препарати с изтекъл срок на годност, внушавайки, че тези ваксини са опасни за здравето.

Срещу него бяха подадени сигнали за всяване на паника чрез разпространяване на фалшива информация, но прокуратурата отказа да ги разследва.

Проверка по рама

Същата прокуратура обаче реагира по съвсем различен начин, когато Борисов все още беше на власт, а други хора критикуваха действията на властите в условията на пандемия.

Тук идва следващият въпрос – защо се получава това разминаване в поведението на разследващите?

Думите на Борисов

През октомври бившият премиер заяви пред медиите, че служебното правителство поставя ваксини на Pfizer с изтекъл срок на годност, припомня „Свободна Европа”.

„До 30 септември им е срокът на годност. Удължили го били, но ролята на една ваксина е да бъде безопасна и да е ефикасна“, добави тогава Борисов без да влиза в подробности.

Министерството на здравеопазването опроверга тази информация и съобщи, че не се поставят ваксини с изтекъл срок на годност.

Магазин за Акумулатори

Последваха сигнали срещу Борисов за всяване на паника от служебния здравен министър Стойчо Кацаров и от гражданското движение БОЕЦ, които Софийската градска прокуратура (СГП) отхвърли в навечерието на Коледа като неоснователни.

Официалното обяснение на разследващите беше, че се придържат към съдебната практика по тези казуси и тя казва, че изразяването на „съждения, оценки, субективни тълкувания“ не се преследва от Наказателния кодекс.

Проблемът обаче е, че тази съдебна практика съществуваше и през пролетта на 2020 г., когато прокуратурата не се поколеба да образува разследвания за всяване на паника срещу други хора и да ги внесе в съда. А тогава също ставаше въпрос за изразяване на мнения по повод действията на властите за ограничаване на епидемията от коронавирус в България.

Какво се случи през 2020

Показателен беше случаят с лидера на сдружението БОЕЦ Георги Георгиев, който през април миналата година се оказа обвинен за това, че всява паника, твърдейки, че здравните власти във Видин не тестват хора, които са били в контакт със заразени с коронавирус.

В същата ситуация тогава се озова и председателката на Българския фармацевтичен съюз и настояща здравна министърка Асена Сербезова. Тя беше привлечена към наказателна отговорност заради нейни публични предупреждения, че заради продължаващото тогава извънредно положение може да се стигне до недостиг на някои лекарства.

И Георгиев, и Сербезова впоследствие бяха оправдани от съда, тъй като магистратите приеха, че двамата няма как да са всявали паника, след като са цитирали вече известна информация от достоверни източници.

Георгиев беше съобщил данни, разпространени първо от директора на видинската Регионална здравна инспекция (РЗИ) д-р Венцислав Владински, а Сербезова беше цитирала доклади на Световната здравна организация и Европейската агенция по лекарствата.

Въпреки че тези обстоятелства бяха известни още преди образуването на досъдебните производства срещу двамата, прокурорите решиха да им повдигнат обвинения, а след това и да ги поддържат в съда. Само по делото срещу Сербезова наблюдаващият обвинител се отказа да защитава тезата си, но чак на втора инстанция.

Едно съдебно решение от 2016

Прокуратурата ползва като довод да не образува разследване срещу Борисов именно мотивите от оправдателната присъда на Сербезова. Другият основен аргумент за отказа беше съдебно решение, с което през 2016 г. са оправдани двама обвиняеми за всяване на паника покрай фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Софийският градски съд (СГС) приема по този казус, че за да има всяване на паника чрез разпространяване на фалшива информация, тя трябва да е конкретна и да съдържа твърдения за вече настъпили факти, „а не съждения, оценки, субективни тълкувания и т.н., свързани с възприемането на дадено събитие от страна на подаващия информацията и възможните му последици в обществения живот“.

„Ако се следва логиката на представителя на държавното обвинение, то всяка статия с негативен анализ и неблагоприятно предвиждане за настъпване на засягащо българското общество събитие от обществено-икономическия живот на страната би довела до съставомерност на поведението на автора ѝ“, постановява СГС по това дело още през 2016 г.

Въпросът тук е защо прокуратурата не се придържа към тези мотиви на съда и през пролетта на миналата година, а вместо това води предварително обречени дела срещу критици на третия кабинет на Борисов (2017-2021).

Да нарушиш собствения си стандарт

„Очевиден е двойният аршин“, коментира пред Свободна Европа адвокат Камен Добрев от гражданското движение БОЕЦ, който защитаваше Георги Георгиев по делото му за всяване на паника.

Според юриста е ясно, че от позицията си на бивш премиер Борисов е внушил, че част от ваксините на Pfizer може да са вредни за здравето, въпреки че срокът им на годност е удължен с решение на Европейската агенция по лекарствата и това е известен факт.

Затова Добрев се възмущава защо прокуратурата не се придържа към собствения си стандарт на поведение в тези случаи и не образува разследване срещу лидера на ГЕРБ.

„Поне да бяха образували досъдебно производство, за да разследват задълбочено, дори след това да го прекратят. Но ако го образуват, прекратяването му после ще подлежи на съдебен контрол и може да се появи съдия, който да го отмени“, коментира с доза сарказъм адвокатът.

Прокурорските откази за образуване на разследване не подлежат на обжалване пред съда. Те могат да се атакуват от подателите на съответните сигнали само пред горната прокуратура, но тя обикновено ги потвърждава.

Когато обаче има образувано досъдебно производство и то бъде прекратено заради липса на доказателства за извършено престъпление, прекратяването може да бъде обжалвано пред съда.

При такава хипотеза съдът може да върне казуса за доразследване на прокуратурата. В случая с Борисов този вариант вече е невъзможен.

Материалът Защо не осъдиха Бойко Борисов за лъжите с „опасните” ваксини? е публикуван за пръв път на Новините Днес.

Народ

Игра на Богове -Възходът на падението

Related Articles

Back to top button