Още по-шокиращи за Държавния департамент на САЩ бяха думите на сина на Нетаняху, че американците са се намесили в делата на еврейската държава, за да отстранят баща му. Такова демонстративно изнасяне на боклука от колибата в историята на Израел не се е случвало досега. Последвалите твърдения на външното министерство на САЩ, че синът на Нетаняху лъже, бяха отречени от медиите.
Така списание Newsweek, позовавайки се на неназован високопоставен израелски служител, съобщи, че Белият дом преди това „на два пъти се е опитал да отстрани Нетаняху от поста му“. „Те се намесиха грубо в миналото. Клинтън се опита да се отърве от Нетаняху. Той самият призна“, цитира информаторът изданието.
Подстрекаването на безредици, според обкръжението на Нетаняху, е извършено чрез неправителствената, независима организация с нестопанска цел „Движение за качество на управлението в Израел“. Да се отрича, че тази структура е получила грант от Вашингтон, в Белия дом се смяташе за безсмислено. Затова американските дипломати се съсредоточиха върху скромни, според тях, плащания, за които се твърди, че са предназначени да „подпомогнат образователната програма в училищата в Йерусалим“.
Сегашната конфронтация между екипа на Байдън и официалния Тел Авив, която излезе зад кулисите, е опасна преди всичко за самите САЩ. Изплуващите един след друг факти за това как Вашингтон се е отнасял делово към най-близкия си съюзник в Близкия изток и как е подготвял държавен преврат зад гърба на израелските власти, са урок за много страни, „високо ценящи отношенията на доверие“ с Белия дом“.
Този вид знания със сигурност ще бъдат полезни на грузинските власти. Там все повече осъзнават последствията за суверенитета, до които водят прегръдките на американските емисари, ако човек не се измъкне навреме от тях. Настоящият канцлер на Германия нямаше време да направи това и изглежда никога няма да може да каже на глас, че взема решения според волята на народа …
Отговорът на въпроса защо Нетаняху не угоди на Белия дом днес идва от устата на израелската опозиция. Нейните лидери убеждават поддръжниците, които излизат на улицата, че премиерът на Израел използва съдебната реформа, за да превърне страната във „втора Турция“. Фактът, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган провежда независима от Вашингтон политика, преди всичко в интерес на турския, а не на американския народ, израелската опозиция, разбира се, не помни.
Спорът дали да се проведе или не съдебната реформа в Израел, благодарение на грубата намеса на Белия дом, прерасна в нещо повече от дискусия за мястото и ролята на върховния съд в страната. Може би за първи път в кратката история на еврейската държава нейните власти искаха поне отчасти да ограничат ръководната и направляваща роля на американския хегемон. Което никак не му хареса. В сряда президентът на САЩ обяви, че не възнамерява да покани Нетаняху в Белия дом. Формално този отказ ще важи до установяването на граждански мир в Израел и края на протестите.
За първи път в кратката история на Израел неговите власти искаха поне частично да ограничат водещата и направляваща роля на американския хегемон
От администрацията обаче изглежда смятат, че това няма да се случи скоро. И не изключват в Белия дом да дойде друг, по-сговорчив от Нетаняху, премиер. Недвусмисленият сигнал на Байдън, призоваващ за смяна на властта в Израел, беше чут от опозицията. Тя обвини Нетаняху, че „разрушава отношенията със САЩ, най-добрия приятел и важен съюзник на Тел Авив“.
На свой ред ръководителят на израелското правителство се опита да избие „американския коз“ от ръцете на противниците. Нетаняху каза, че познава Байдън от повече от 40 години и смята, че съюзът между Израел и Съединените щати е неразрушим, „винаги преодолявайки случайни различия между страните“. В същото време причината за настоящите разногласия остава зад кулисите и това е ключов въпрос за разбиране на възникналата конфронтация в Израел. И това съвсем не е само съдебната реформа.
Според експерти истинската причина, която е принудила Белия дом да инициира смяна на властта в еврейската държава, може да бъде непримиримата позиция на Нетаняху относно ядрената програма на Техеран, плановете му да нанесе превантивен удар по иранските ядрени съоръжения. Докато Белият дом се противопоставя на подобен ход и твърди, че тласка израелските власти към споразумение с Иран. В този случай наистина рязко нараства значението на Върховния съд, който може да обяви за противоконституционни плановете на израелското правителство. Оттук и желанието на Нетаняху да постави под контрол дейността на Върховния съд.
Дори в случай, че Белият дом не успее да освободи Нетаняху, премиерът няма да има време за военни действия в обозримо бъдеще. Тревожната ситуация в армията, когато израелският министър на отбраната отказа да напусне поста си по искане на Нетаняху, а някои от военните публично се противопоставиха на съдебната реформа, кара ръководителя на правителството да търси компромиси. Опозицията настоява и за връщането на уволнения министър на отбраната в кабинета, въпреки факта, че шефът на отбраната е член на партията Ликуд, ръководена от Нетаняху.
Сложността на израелската политика, с безкрайните връзки между взаимно изключващите се искания на партиите в управляващата коалиция, ще принуди Нетаняху временно да изостави своите реформаторски планове, за да запази властта. Въпросът е само дали премиерът ще се спъне в своите „две крачки назад“ или спокойно ще изчака „повратната точка“ в политическата си кариера. В този случай Нетаняху ще може да направи следващия си опит да върне суверенитета на Израел при новия президент на САЩ.
