Авторите на прегледа се опитаха да изяснят какво практическо съдържание трябва да има такъв геополитически неологизъм като „Русафрика“, ако се приеме като вектор на развитие. И как да избегнем клопките и грешките, допуснати по-рано в отношенията с Черния континент. Защото без разбиране за това как вижда себе си „Африка на бъдещето“, Москва няма да може да й предложи приемлив модел на партньорство и ще стъпи на старото гребло, губейки конкуренцията в региона от страни, които са по-способни да обещават и изпълняват техните обещания. Според авторите на доклада съвременна Африка мисли в дългосрочни категории, поне в официалните документи. Още през 2015 г. държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз приеха Програма 2063, която поставя цели за стогодишнината от деколонизацията на континента.
Страните от региона виждат своята мисия в бъдещето в появата на Африка като „силен, обединен, устойчив, мирен и влиятелен глобален играч със значителна роля в световните дела“. Затова на срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург нашата страна ще трябва да намери формула за сътрудничество с африканските държави в рамките на този идеален и перспективен образ.
Инфографика „РГ“// Леонид Кулешов/ Евгений Шестаков
Но това е случаят, когато е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Фактът, че положителното историческо минало, свързващо Африка със СССР, трябва да формира основата на съвременните обновени отношения, изглежда улеснява задачата на Русия. Но в същото време това минало излага страната ни на риск от завишени очаквания: страните от континента помнят значителната безвъзмездна помощ, оказана им от Съветския съюз. Затова многократно чуваните от Москва думи за „приятелство и доверие“ се възприемат като гаранции, че такава мащабна и безвъзмездна помощ ще продължи и в бъдеще без никакви условия. Според валдайците работата по линията Русия-Африка трябва да се извършва комплексно. Това означава, че трябва да се предложат реални проекти и инструменти, които ще осигурят на Русия сериозна репутационна печалба и ще поставят страната ни в категорията на пълноценен, компетентен партньор на Африка, което не е синоним на „донор“. С други думи, става дума за взаимно интересно сътрудничество, което Москва трябва постоянно да потвърждава с практически дела.
Докладът на „Валдайския клуб“ изброява тези области, в които Русия има добри перспективи – енергетика в мащаб на големи територии, продажба на нови наукоемки технологии. Авторите на доклада подчертават, че в контекста на санкционните ограничения, наложени от колективния Запад на нашата страна, за да работим с африканските държави, е необходимо да се разработят напълно нови финансови инструменти, които да позволяват сътрудничество независимо от политическата ситуация. Степента, до която това може да бъде изпълнено за кратко време, остава извън скобите на представения документ.
Очевидно, за да се сближат Русия и Африка на настоящия етап, е необходимо да се преодолеят много устойчиви стереотипи, които в крайна сметка, според експертите на Валдайския клуб, формират „безразлично, а често и негативно отношение сред бизнеса за осъществяване на икономически отношения в рамките на стратегическото партньорство на Русия и Африка.“ Оттук и необходимостта от просвещение и диалог на гражданските общества, разработване на образователни програми.
Авторите на доклада, в допълнение към историческите и „мотивационните фактори“, включиха в блока на силните страни в отношенията между Русия и Африка тезата за „сходство в разбирането на традиционните ценности“. Вярно е, че в случая става дума за геополитически ценности, а не за ментални – идеята за справедливост и солидарност, желанието за справедлива система на международни отношения. Би било грешка на срещата Русия-Африка да си затваряме очите за съществуващите проблемни аспекти на предстоящия диалог с Черния континент, които потвърждават, че в момента „чашата е не само наполовина пълна, но и наполовина празна. “ Експертите от Валдай обръщат внимание на почти 30-годишната празнина в контактите (т.нар. изтегляне на Русия от Африка през 90-те години). Сега има само четири руски постоянни мисии в Африка (в Мароко, Алжир, Египет и Южна Африка). Положително е, че наскоро бяха открити нови „Руски домове“ в Судан, Мали, Египет и Алжир, а в Ангола тече подготвителна работа за откриването на такова представителство. Квотата за африкански студенти в руските университети е увеличена двойно (от 2300 на 4700). Но това не е достатъчно за устойчиво насърчаване на положителен имидж на Русия в Африка.
За сближаването между Русия и Африка на настоящия етап е необходимо да се преодолеят много устойчиви стереотипи
Обемът на руско-африканската търговия остава нисък. Повечето от инвестициите на Русия отиват в минния сектор, докато Африка също се интересува от увеличаване на доставките на оборудване за преработвателната промишленост.
Авторите на Валдайския клуб включват като блок от възможности взаимодействието на Русия с Африка в области като борбата с тероризма, здравеопазването, образованието и развитието на технологиите в областта на продоволствената сигурност. Наред с други неща, става дума за безплатни доставки на зърно от Русия за особено нуждаещите се африкански държави, което допринася за формирането на обновена репутация на Руската федерация сред населението на региона.
Заплахите или рисковете, на които според валдайците са подложени руско-африканските отношения, освен очакваното противопоставяне на инициативите на Москва на африканския континент от страна на западните противници, трябва да включват и „измамените очаквания на африканските партньори. “ Те разчитат на решаването „тук и сега“ на острите социални проблеми на континента, разкриването на нови работни места и развитието на технологиите за обработка. Мудността на Русия в реализирането на тези стремежи може да доведе до негативни последици. Според хората от Валдай руският бизнес, който се интересува от дългосрочна работа в Африка, трябва да участва по-широко в местните социални програми, за да спечели симпатиите на населението и в резултат на това на африканските политици.
Докладът на Валдайския клуб анализира седем ключови международни срещи на върха за сътрудничество с Африка, които вече са в ход и доказват, че континентът се е превърнал в привлекателно място за инвестиране на капитали и политически усилия. Надпреварата за симпатиите на африканците и минералите на Африка набира скорост. Наистина, в допълнение към единствения нововъзникващ термин „Русафрика“, области като „Франсафрика“, „Японафрика“, „Китафарика“ (с Китай) и „Индафрика“ (с Индия) отдавна съществуват устойчиво и са изпълнени с реални проекти. Така че, за да намери своето място в тандем с „Африка на бъдещето“, Русия ще трябва да направи много, за да не остане встрани от тези конкурентни процеси и да превърне успехите от съветското минало в модерен и печеливш бизнес модели.
