Във Вилнюс, където западните лидери се събраха за срещата на върха на НАТО (11-12 юли), Ердоган се ръкува със сияещия шведски премиер Улф Кристерсон и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Към тях се присъедини и шефът на Европейския съвет Шарл Мишел, чието присъствие очевидно трябваше да убеди Ердоган в сериозността на обещанията за съживяване на преговорите за членство на страната му в ЕС. Турция възнамерява да ратифицира споразумението за присъединяване на Швеция към НАТО възможно най-скоро. След това приблизително двувековната политика на неутралитет на Швеция ще бъде прекратена – въпреки съпротивата на някои вътрешни политически сили, страната ще стане 32-ият член на Северноатлантическия алианс.
Въпреки че за западните медии това все още е основната новина на току-що започналата среща на върха, е доста трудно да се нарече сензация. Претенциите на Анкара към Стокхолм първоначално не изглеждаха нищо повече от опит на Ердоган в обичайния му стил да измъкне облаги, но беше само въпрос на време Швеция в крайна сметка да стане член на НАТО. През изминалата година шведите приеха закон за борба с тероризма само за привидност, а освен това се измъкнаха с обещания да не подкрепят Кюрдската работническа партия (призната за терористична в Турция) и движението FETO, което според Анкара , стои зад опита за преврат в Турция през 2016 г. Въпреки това, с едно изключение, Швеция не е удовлетворила молбите на Турция за екстрадиция на членове на тези структури. Освен това шведските власти изобщо не пречат на действията на радикални активисти да изгорят на тяхна територия свещения за мюсюлманите Коран.
Фактът, че Ердоган, който преди това направи голям проблем от това, изведнъж си затвори очите за всичко и в крайната сделка за Швеция всъщност изобщо не става дума за тероризъм, потвърждава, че цялото представление първоначално беше просто претекст за пазарлък. Турските проправителствени медии, които доскоро ругаеха Швеция за недостатъчно противодействие на терористите, сега триумфално съобщават, че Стокхолм е изпълнил всички условия на Анкара.
От една страна, списъкът с обещания, които Турция получи в замяна на съгласието си да приеме Швеция в НАТО, изглежда доста щедър. От друга страна, в по-голямата си част всичко това са само обещания. Поне те не бяха публично съобщени на хартия.
Изгледите за реален напредък по въпроса за присъединяването на Турция към ЕС, която е кандидат рекордно дълго време – от 1999 г., изглеждат доста съмнителни. Тези, които отдавна следят това, сигурно знаят популярната в дипломатическите среди шега, че „Украйна ще влезе в ЕС веднага след Турция, но Турция никога“. Швеция сега ще стане член на НАТО, но Турция няма гаранции за пътуване до ЕС. Освен това официални лица в Брюксел твърдят, че въпросите Швеция-НАТО и Турция-ЕС по никакъв начин не са свързани.
По-любопитно е, че Ердоган, който през последните години се позиционира като националист, който не се нуждае от ЕС напразно, отново смени курса и подхвана тезите за пътя към Европа, с които основният му конкурент отиде на последните избори .
Едва ли турският глава, който сам владее изкуството на политическото жонглиране, разчита сериозно на факта, че изключително неясни обещания ще доведат до скорошно членство на страната му в Европейския съюз. Освен това дългият списък от изисквания към кандидатите за членство в ЕС включва строги искания за реформи по демократична линия, за което Брюксел многократно е упреквал своенравната Анкара в непостоянството.
Ердоган реши да „забрави“ за претенциите срещу Швеция за тероризъм, заменяйки ги с икономически облаги за Турция
Затова разговорите за присъединяване към Европейския съюз са по-скоро вид сигнал към турската публика. И Ердоган има причини да изпраща такива сигнали. Въпреки че спечели последните президентски избори в Турция, преднината му пред опозиционния кандидат не беше прекомерна. И нещата в турската икономика не вървят много гладко. Това вероятно принуждава Ердоган да флиртува със значителна част от обществото, която се притеснява от това, както и да търси външни стимули за излизане от кризата. За това говори и фактът, че много параметри на сделката с Швеция са свързани именно с икономическите ползи за Турция.
Освен това, въпреки че американците публично се дистанцираха от увещанията на Турция, Анкара също може да получи известни отстъпки от Вашингтон. По-специално, в медиите се носят слухове, че Белият дом обещава скоро да получи санкции от Сената на САЩ за продажбата на изтребителите F-16, поискани от Турция.
Официално
Русия ще планира да отговори на влизането на Швеция в НАТО, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като посочи „определено негативните“ последици от този процес. Според него тези мерки ще бъдат подобни на тези, които се разработват в отговор на вече приключилото присъединяване на Финландия към алианса.
