Американската изследователка на Голямата стъпка – Линда Годфри, влиза в контакт с жена, наречена с псевдонима Сузи от щата Мейн, която твърди, че като дете е общувала с цяло семейство Йети.
През 2017 г., Годфри успява да интервюира тази жена, която разказва подробности за своята история.
Видео на английски език можете да видите ТУК.
Историята започва в края на 60-те години, когато Сузи, която тогава е била на седем години, се среща с голям възрастен Йети, близо до къщата си, на който дава името Уабу, и две малки като него, вероятно децата му.
Сузи активно комуникира със семейството на Голямата стъпка няколко години, приблизително до началото на 70-те години, след което срещите им стават много по-редки.
Къщата на семейството на Сузи била на брега на малко езеро и един ден, момичето започнало да намира смачкани или счупени празни черупки от охлюви и миди. А през нощта, от близката гора се чували странни и страшни звуци.
Сузи не можела да разбере кой яде мекотелите. На това място нямало животни, които да се хранят с тях. А имало много празни черупки, цели купчини.
Тогава, момичето среща тези същества на брега и се оказва, че те ядат мекотелите. Сузи описва подробно как Уабу, покрит с тъмночервена козина, клекнал във водата на езерото и много бързо ядял мекотелите, хапейки черупките със силните си големи зъби.
Според нея, зъбите на Уабу са много различни от човешките зъби. Всички те са с еднакъв размер и имат квадратна форма. Също така, Уабу плувал много добре и дори научил Сузи да плува.
Веднъж момичето занесло на плажа тесте с карти за игра и поискало да играе с Уабу и малките, но те не разбрали нищо от нейните обяснения. Тогава Сузи им донесла хляб и плодове, и те били много доволни.
Тогава, Уабу й показал къде живеят. Било подслон в гората, създаден от грубо усукани клони. Там те прекарвали по-голямата част от деня, а вечер или през нощта, били на брега.
В тъмнината, очите им блестели в червено. Когато Сузи играела на криеница с малките в здрач, тя винаги можела да ги намери, къде се криели заради блясъка в очите им.
Сузи потвърждава, че Голямата стъпка мирише много лошо. Всеки път, когато Сузи играела с тях и ги докосвала, тя трябвало да се къпе след това, в противен случай, миризмата оставала по нея.
За щастие, родителите й не обръщали внимание на това. Те били заети със собствените си проблеми и не ги интересувало дали дъщеря им ходи цял ден на езерото или в гората.
Когато Линда Годфри отишла при Сузи, за да я интервюира, Сузи я завела до гората, където живеела Голямата стъпка и къде все още живее. Сузи дори издала силен звук, за да ги повика. Линда видяла нещо тъмно и голямо зад дърветата, но само за секунда. Самата Голямата стъпка не се показала изцяло.
