В годината, когато светът отбелязва 100 години от смъртта на Джакомо Пучини, публиката в Летния театър ще гледа премиерно неговия Триптих на 26 юни. Това е първото в историята на Варненската опера цялостно представяне на Триптиха, смятан за една от най-сложните и най-красиви творби на композитора. Грандиозната постановка е на Пучиниевия фестивал Торе дел Лаго, Италия и се реализира в колаборация с Националната опера и балет на Албания специално за XV издание на Опера в Летния театър 2024. Режисьорската адаптация е на Ада Гура, а Варненския симфоничен оркестър ще дирижира темпераментният маестро Якопо Сипари ди Пескасероли.
На Джакомо Пучини принадлежи фразата „Задължително за всеки спектакъл е той да изненадва, да разчувства или да разсмива“. В своя Триптих композиторът следва принципа, като вплита всички тези елементи в една творба, съставена от три вълнуващи едноактни опери.
Месец след края на Първата световна война драматичната „Мантията“, лиричната „Сестра Анджелика“ и комичната „Джани Скики“ правят премиерата си в Ню Йорк. Въпреки че драматургично заложен в Триптиха е стилистично-жанровият контраст – три различни епохи, три локации, три настроения – трилогията е замислена като едно цяло. Сюжетът на „Мантията“ е любовна история с трагичен край, която се случва в романтичния Париж. „Сестра Анджелика“ отвежда зрителите в манастир през XVII век, при момиче, отхвърлено от аристократичното си семейство заради раждането на извънбрачно дете. Главният герой в комичната опера „Джани Скики“ е замесен във фалшифициране на завещанието на богат мъж, а действието се развива във Флоренция. В ролята на Джорджета от „Мантията“ ще влезе италианското сопрано Доната Д‘Анунцио Ломбарди, наричана от критиката „славеят на Пучини“. Като Микеле и Луиджи ще ѝ партнират Свилен Николов и Валерий Георгиев. С красивия глас на Линка Стоянова ще оживее Сестра Анджелика, а в ролята на Принцесата ще е албанското мецосопрано Ивана Ходжа. Комичният образ на Джани Скики ще представи Иво Йорданов.
Критиката прави паралел между Дантевата „Божествена комедия“ („Ад“, „Чистилище“ и „Рай“) и Триптиха. Пучини действително се вдъхновява от Данте, както и от интереса си към френската литература и театър, където кратки пиеси в контрастни стилове и жанрове често се играят в една и съща вечер. Композиторът се движи от негативното към позитивното, от тъмнината към светлината, от отчаянието към блаженството, от безнадеждността към оптимизма. И трите опери са само с едно действие, без смяна на сцената; във всички присъства мотивът за смъртта; и трите имат като втори план бягство от обстоятелствата и търсене на нов и по-добър живот. Музикалните партитури притежават типичната за Пучини силно емоционална лиричност. Участват солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна.
