11 април е Световен ден за борба с шизофренията.
„Хората, които се разболяват от това изключително тежко психично заболяване, са обречени на тежка десоциализация. Това е така поради естеството на болестта, защото нашето общество не приема тези хора. Те стават моментално различни, биват изхвърлени от работа, ако случайно работят. За съжаление това е болест на младите хора в най-активната им възраст и изобщо не ги приемат на работа, ако са диагностицирани с това заболяване“, каза за БНР д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, магистър по икономика, експерт по съдебна психиатрия, директор на държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Нови Искър.
Тя предложи да се направи мрежа от дневни центрове във всяка община, да се изградят защитени жилища за хора с психични заболявания:
„Работодателите трябва да са задължени определен процент от местата да ги предоставят на хора с психични увреждания. Една много голяма и скъпо струваща система, но ние сме длъжни да го направим, дължим го на нашите пациенти, защото те са част от нас и никой не е застрахован, че няма да попадне от другата страна на бариерата и да получи това неприятно отношение„.
В предаването „Нощен хоризонт“ тя подчерта, че когато е започнало лекуването на пациентите с шизофрения преди около 150-200 години, те са били изолирани в отдалечени места, където да им се създаде нова среда.
„При нас останаха нещата така, както са били преди 100 години. В България психиатрията е на ниво от 60-те и 70-те години на миналия век“.
Д-р Гълъбова заяви, че има недостиг на лекари психиатри, защото много от тях са напуснали страната, а кадрите са застарели, средната възраст е над 55 години.
„Няма система за извънболнично обгрижване на нашите пациенти, защото те не се нуждаят само от медикаменти„.
От шизофрения заболява всеки един на 100 души. Това не е вродено заболяване, то е придобито, подчерта психиатърът. Започва в млада възраст между 15 и 18 години.
