31 годишната Калина е със синдром на Даун. Тя живее с родителите си в Габрово. Няколко пъти седмично посещава Центъра за социална рехабилитация и интеграция в града. Там работата с нея е индивидуална.
В пандемичната обстановка обаче хората с увреждания са още по-изолирани. Центърът сега е затворен за хората с увреждания, а изключения се допускат само, когато е крайно необходимо.
А за Калина специалистите в Центъра са единствените и приятели. Партията шах е задължителна при всяко нейно посещение, заедно с другите ѝ занимания тук. Редува ги със спорт. Преди пандемията играела тенис на корт и казва, че сега най-много и липсват тренировките.
„Обичам да съм сред приятели, те ми помагат, те ме научиха да чета книги, да играя шах, но ми е трудно да направя мат“ разказа в предаването „Хоризонт за вас“ Калина.
„Те трябва да излизат, а не да са по домовете си. Те не са излизали от толкова време, всичко, на което сме ги учили се забравя“, коментира ръководителката на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Габрово Стефка Пенчева.
Центърът предоставя подкрепа на 68 души със зрителни, слухови и физически увреждания. В друго време тук хората четат „говорящи книги“, плетат с техниката макраме, танцуват или просто разговарят. Всички те сега са по домовете си.
С още няколко души, освен с Калина, специалистите работят на живо. Но с мнозинството екипът общува само по телефона. Някои ползват компютри и поддържат връзка чрез приложенията, обясни още Стефка Пенчева, която е незряща.
Стефка Пенчева напомня, че преди една година се говореше за социалното приобщаване на хората с увреждания, а сега – за социална изолация и бие тревога затова, че обратният процес – на връщането им към нормалното общуване и ежедневие ще е много труден.
„Хората трябва да излизат, защото затворени вкъщи трупат само килограми и страхове. Колко психолози ще ви трябват, за да ги върнем обратно в действителността тези хора?“ Пита още Стефка Пенчева и го потвърждава със случаи от практиката си в разкритата кризисна услуга за дистанционна психологическа подкрепа.
„Обаждат ми се по телефона и ми казват: Страх ме е, че ще умра и няма да има кой да отгледа децата ми…Това са реални страхове“.
„Животът не може да остане на пауза„, обобщава ръководителка на Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Габрово, която предстои да завърши магистратура по психология, за да е по-полезна на хората си.
Още по темата чуйте от звуковия файл.
