Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ предлага да има прекатегоризация на учителския труд към втора категория труд, а добавката от учителския пенсионен фонд да стане безусловна, дори и ползване на средства от нея за ранно пенсиониране на учители и директори.
В позицията се констатира, че силно критикуваните делегирани бюджети са се усъвършенствали с прибавянето на компонентите за „паралелка“ и „физическа“ среда, но основният им недостатък не са те самите, а недостатъчните средства, които се преразпределят чрез тях. Прибавянето на финансовия компонент „учител“ би имал смисъл само, ако средствата по единните разходни стандарти се увеличат с поне 25 процента, а средствата за образование станат 6 процента от БВП. Защото сега е обществена тайна, че в училищните бюджети не достигат средствата за ремонти на физическата среда, а преминаването на едносменен режим и целодневна организация е невъзможно със сегашните средства за образование.
Въпреки несъвършенствата синдикатът „Образование“ твърди, че няма да допусне излизане от режима на делегираните бюджети в училищата и ще се бори активно за преминаване на детските градини на делегирани бюджети, защото това може да се подобрява, се казва в позицията. В нея се заявява, че „все още е неуспешна битката с прекомерната административна тежест в системата на образованието, политика, която наричаме бумащина и която затлачва цялата система“.
Според „Образование“ нарастващата агресия в клас, липсата на инструменти за превенция на този порочен процес и трудното партниране с някои родители, са индикатори за неуспешната засега политика за възпитание на учениците в образователните институции. Факт е Стратегията за възпитанието и граденето на ценности в образователните институции, но без ясните задължения към българските родители, чрез гарантирано действие на училищния правилник, като безпрекословно задължителен акт, без императивни санкции към учениците – нарушители, възпитанието в образователните институции е мисия невъзможна.
Екстремните обстоятелства, които поставиха поради пандемията цялото общество и образованието под напрежение и стрес, доказаха убедително изключителното място на учителя в образователния процес, неговата роля и необходимост. Обещаното и осъществено двойно увеличение на учителските заплати допринесе за поставянето на педагозите на полагащото им се място в обществото. Трудът им се оцени като стратегически важен, сравним с този на лекаря. Повишеният авторитет и статусът на българските учители безспорно привлякоха и мотивираха в образованието повече млади учители, както и студенти, които се насочиха към педагогическите специалности, се отчита в позицията.
Друга успешна политика от последните години е тази за иновации в българското образование. Повече от 500 училища заявиха и убедително придобиха статута за „Иновативно училище“. Важна и неоспорима роля тук има и Националната програма на МОН „Иновации в действие“. Дигитализацията на образователния процес, макар и приоритетна и със силно заявено желание, започна много бавно. Административната електронизация се въведе по-активно, което помогна на директори и учители да оптимизират своята работа. Пандемичната обстановка наложи рязко и безапелационно въвеждане на дистанционното обучение. Станахме свидетели на исторически скок в методическата дигитализация, която даде шанс на учителите да не прекъсват учебния процес при извънредните обстоятелства. Днес вече над 70 процента от училищата имат изградени и утвърдени образователни платформи, а създаването и увеличаването на STEM кабинетите и центровете, осигуряването на училищата с дигитална техника и безплатен интернет, е първостепенен приоритет на МОН, отчитат от учителския синдикат.
