В православната традиция днес, седем седмици преди празника Възкресение Христово и ден преди началото на Великия пост, е Неделя на Всеопрощението.
Църковните текстове, които се четат по време на богослуженията, призовават християните да простят и да поискат прошка.
Денят е известен и като Сиропустна неделя и Сирни заговезни и е богат с различни обреди и обичаи.
„Още от моето детинство този празник хората много го уважават“, разказа жителка на Враца за традицията.
„Млади семейства отиват при кръстника с дамаджана вино, портокали, шоколадови бонбони – някога имаше на килограм, да си дадат прошка“.
„Баба връзваше на тавана конец, на който връзвахме бяла халва, яйце, сирене. Някъде му казват амкане, хамкане. Ние си му викахме ламкане“, каза мъж от Враца. „
„Идеята беше някой да успее да хване това, което се върни на конеца с уста. Мама, татко, целувах ръка и на баба и дядо… така наречената прошка. Един човек, когато не умее да прощава, той не умее и всички останали работи. Прошката е една от най-хубавите християнски черти“.
„Без прошка човек не би могъл да продължи напред“, сподели друг жител на Враца.
„Това е имал предвид Христос, като е казал „прощавайте, за да бъдете простени“, добави той.
В Троян празникът Сирни заговезни ще бъде отбелязан с традиционното палене на огньове и ритуал за прогонване на злите сили.
Секретарят на читалището Станка Марешка:
„Решихме, че трябва да пазим традициите, да пазим духовността и да дадем все пак възможност на хората освен уруглюването, което е характерно за нашия край, да им дадем възможност да поискат и да вземат прошка. Точно преди Великия пост човек трябва да прости на ближните си и да получи прошка от тях, защото прошката е велико нещо“.
В Троян заради пандемията е отменен маскарадът „Ялова сватба“, който се прави на Сирни заговезни, а кметът Донка Михайлова няма да посреща самодейците от местното читалище в кабинета си с баница и вино, за да си поискат прошка.
Етнологът Иглика Мишкова от Националния етнографски музей към БАН подчертава:
„От младите към старите, от кумците към кумовете да поискаме прошка и след това разбира се да простим и на себе си“.
Духовенството обаче предупреждава вярващите за най-важното – не може да се иска прошка „механично“, трябва да е от сърце.
