Да дариш пари обаче не е и единственият начин да бъдеш полезен.
Често подкрепата под формата на храна, оборудване, технология, знание или доброволен труд се оказва дори по-необходима и навременна от финансовата помощ.
Компаниите, които вече имат добре развита социално отговорна култура и традиции в сътрудничеството с неправителствения сектор, реагираха най-адекватно на ситуацията. Достойно за уважение е, че те не изоставиха досегашните си партньори и програми за благотворителност, а много бързо ги преформатираха и надградиха, за да ги адаптират към новите нужди. 
„Винаги когато има бедствия и кризи, хората стават по-активни, събират се за общи действия, събират помощи и дарения, увеличават се доброволците. Така беше при наводненията, при бежанската криза. Реакцията при появата на Covid-19 беше безпрецедентна и за компании и фондации, и за отделните граждани“, коментира пред Радио София Красимира Величкова, директор на БДФ и член на Обществения съвет на БНР.
90 на сто от даренията са били насочени за здравеопазване, за болнична апаратура и защитни консумативи, но е имало значителна част и за образованието, за изолирани райони и бедни семейства. Фирмите също са проявили незапомнена досега гъвкавост, дарили са значителни средства, допълни Величкова.
По думите й, медиите също са реагирали на новата ситуация. Анализ показва, че за това време са се появили над 105 000 публикации за дарителство и доброволчество (през 2019-а се били около 49 000). Увеличили проявите на журналисти с позитивното отношение към добрите актове, компании, извършили дарения не са оставали анонимни в медиите.
Чуйте целия разговор на Катя Василева с Красимира Величкова.
