Възстановяването на старите пътни връзки между България и Северна Македония е тема, която във всеки удобен момент политиците вадят от над 30-годишните архиви с обещания. Дали задълбочаващата се криза в дипломатическите отношения между двете съседни държави ще замрази надеждите на хората от граничните райони, които са всъщност хиляди разделени семейства? Какво се случва с проекта за ГКПП „Клепало“?
На територията на благоевградска област има два действащи гранични пунктове между България и Северна Македония – „Златарево“, който беше изпепелен от пожар преди 2 години, и „Станке Лисичково“, който от 25 години чака да бъде разширен с нова сграда
Към момента мечтаните и обещавани гранични пунктове между Струмяни – Берово и Симитли – Пехчево са нереализирани. Първият има по-голям шанс, защото 30 километра от пътя е основно рехабилитиран, като остават само 7 километра до границата. Там, от македонска страна, има изградени сгради за митнически и граничен контрол, които пустеят от преди повече от 20 години. От българска страна няма нищо, освен проектна готовност.
Докато хората от Струмяни очакват това да се случи някога, планинските селца покрай пътя съвсем се обезлюдиха. И следва въпросът дали изобщо си струва? Каква е икономическата и политическа изгода?
Секретарят на Община Струмяни Иван Секулов коментира пред БНР:
„Поне от 40 години се говори за ГКПП „Клепало“. Преди около 30 години започнаха да се предприемат действия – тогава беше изградена сградата на Митницата от страна на Северна Македония, над Берово, и така си остана“.
Той обясни, че 30-километровата отсечка към границата е била рехабилитирана в рамките на 4-5 месеца, а за оставащите 7 километра става дума за ново строителство, при което процедурите са различни и много по-дълги.
„По информацията, която имам, късната есен на 2022-2023 година този пункт трябва да започне да функционира“, каза Секулов и добави, че добрата инфраструктура ще даде шанс на бизнесите в района.
Репортаж на Кети Тренчева в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл.
