Свят

Доколко спящо е недоволството срещу властта на Ердоган

Протест в Истанбул срещу назначаването на Мелих Булу за ректор на Босфорския университет.

Знаково университетско назначение предизвика нови протести в съседна Турция, продължаващи повече от месец. Президентът Реджеп Ердоган назначи лоялна партийна фигура начело на Босфорския университет – най-старата и престижна държавна образователна институция в страната. Анализаторите не бяха изненадани от поредния ход, с който сякаш се подчинява още един от центровете на несъгласие с консервативната ислямска идеология, която властта на Ердоган налага. Очевидно обаче подобни ходове на турския президент все още предизвикват мащабно недоволство – този път под формата на продължаващи и към момента студентски демонстрации.

Те провокират въпросите абсолютна ли е антилибералната власт на Ердоган, доколко той търси обществен консенсус, както неколкократно заявява напоследък, и доколко спящо е недоволството срещу властта му. 

Босфорският университет, Боазичи или някогашния Роберт колеж, както може да ви е познат от биографиите на някои от нашите възрожденци, е особено място. Възпитаниците му казват, че там не можеш да срещнеш двама души с еднакво мнение, но и няма как те да не седнат заедно и да стигнат до консенсус. До момента тази държавна институция се възприемаше като бастион на либерализма и сякаш беше подмината от постепенното централизиране на властта в Турция в ръцете на президента. Традиционно, ректорът на Босфорския университет се избира от академичния състав, който представя решението си пред държавния глава, от когото по конституция зависи назначението. Но този януари Ердоган директно сложи на поста Мелих Булу – външен на университета партиен функционер, който на всичкото отгоре е обвиняван в плагиатство на дисертацията му. Това провокира както несъгласието на колегите на Булу, така и на студентите, чийто протести стигнаха до схватки с полицията.

А протестът вече е не само академичен, според възпитаничката на университета и политически активист Тилбе Акан:

„През последните 10 дни, след като на 11 студенти бяха повдигнати обвинения, а над 500 души бяха задържани, това неизбежно се превърна в антиправителствен протест. В истанбулския квартал Кадъкьой беше свикана демонстрация, в която други университети подкрепиха Босфорския. Там полицията ни нападна, включително със сълзотворен газ. Бях там и пострадах, а мои приятели бяха задържани.

Проверка по рама

С назначението на Булу Ердоган показва, че не го интересува съпротивата. Това е послание към държавните университети – „Аз ви контролирам и не можете да направите нищо“. Преди два дни каза „Гледам на всички хора в Турция като членове на Партията на справедливостта и развитието“. Това за мен означава, че той не вижда другите хора, не вижда друг обществен интерес, освен този който защитават неговите привърженици и правителството му“. 

Президентът Ердоган се поставя като гарант на консервативните ислямски традиции. Боазичи е либерално място или най-малкото терен за свободни дискусии. През 2018 година, например, някои студенти организират анти-военни протести срещу турската интервенция в Северна Сирия. Поради тази и други причини, според властите, университета и сегашните демонстрации са инфилтрирани от терористи.

Журналистът Барчън Инанч обяснява това така:

„За да се изпълнят със съдържание твърденията му, че това са терористи, полицията реагира прекалено твърдо – с нахлувания в домовете на студенти рано сутрин. Като хората видят по телевизията как полицията нахлува в нечий дом, те остават с впечатлението, че това не са обикновени студенти, а може би са членове на терористична организация“. 

Магазин за Акумулатори

Обвинените в тероризъм студенти удобно за президента развяха и знамена, свързващи знакови за исляма места с цветовете на ЛГБТ-общността. Вътрешният министър ги обяви за извратеняци, а клубът на гей-студентите в Боазичи беше затворен. 

„Президентът се опитва да привлече на своя страна консервативната част от обществото, като се съсредоточава върху ЛГБТ участието в протестите. Трябва да сме наясно, че в Турция, както на много места в Европа, много хора са чувствителни по отношение на гей-правата. Тук става въпрос за малка група, която е част от протест със съвсем различна тема. Президентът използва няколко знамена, за да накара обществото да мисли, че протестите заплашват семейните ценности“, коментира още Барчън Инанч. 

Част от ЛГБТ общността в Босфорския университет е била и Тилбе Акан, според която Ердоган използва повода, за да се прицели в познат и у нас враг:

„Анти ЛГБТ посланията се дължат и на друго. Управляващите се опитват да изоставят Истанбулската конвенция, с цел да затвърдят ислямистката култура, в която интересите на жените и гей-хората са игнорирани. До този момент ЛГБТ студентите бяхме защитени в рамките на университета Боазичи и през последните години станахме по-видими и активни. Сега той  използва участието на ЛГБТ хора като повод да се справи и с конвенцията“.

„Опозицията, включително кметовете на Истанбул и на Анкара подкрепиха студентите. Управляващите и близките до тях медии говорят, че това са не просто студенти, а сред тях има и протестиращи симпатизанти на терористични организации и става въпрос за неуважение към исляма, към националните ценности и към религията. Другият лагер отговаря, че става дума за човешки права, демокрация, свобода на изразяване и академичната свобода. Всеки от политическите лагери се опитва да използва ситуацията в своя изгода“, смята бившият кореспондент на БНР в Турция Мариян Карагьозов. 

Логично следват сравнения между сегашните протести и антиправителствените демонстрации от 2013 година, започнали от истанбулския парк „Гези“. Сравнения, към които се присъедини и самия Реджеп Ердоган. Според повечето анализатори сегашното недоволство срещу Ердоган няма тогавашната широка основа. Барчън Инанч изтъква, че такава е целта и на самите организатори:   

„Трябва обаче да подчертая, че през повечето време протестиращите бяха внимателни да не нападат пряко правителството и да ограничат въпроса до академичната свобода. Не искаха това да стане общ протест, за да не може и президентът да го определи като нападение срещу личността му.

Затова и самият президент иска да оприличи протестите на тези в парка „Гези“ през 2013. От неговата гледна точка, те не бяха за опазването на един парк, а част от конспирация за свалянето му от власт. Затова и Ердоган сравнява двете протестни вълни“.

И докато Реджеп Ердоган развенчаваше недоволните студенти в Босфорския университет като несъвместими с ислямския морал и терористи, той някак вмъкна и идеята отново да пренапише конституцията на страната. Помним как чрез такъв референдум Турция се преустрои в президентска република през 2017 година. Затова и сега политическите противници на Ердоган, някои от които опознаха и затвора са скептични относно заявките му за широк обществен консенсус.

В крайна сметка какво ни показва продължаващата реакция срещу избора на ректор на Босфорския университет? Изцяло подвластно ли е турското общество на консервативната идеология на президента Реджеп Ердоган? А не е ли видимо желание за промяна? Отговорите на Барчън Инанч:

„Не мисля, че успя да настрои хората срещу университета Боазичи. Включително защото хората далеч повече се тревожат от ежедневните си проблеми, икономическата обстановка и пандемията, която прави живота им труден и икономически, и психологически.

Сериозна част от гласоподавателите на Партията на справедливостта и развитието не са доволни от управлението. Те обаче не са убедени, че опозицията ще се справи по-добре от управляващите. Мнението ми е, че тези хора не са толкова сляпо консервативни и религиозни, че да не виждат провалите на управляващата партия и президента Реджеп Ердоган. Те просто не вярват на опозицията“. 

Репортаж на Константин Мравов в предаването „Събота 150“ можете да чуете от звуковия файл. 

Не пропускай

Back to top button