Последни

Проф. Кюранов пред ФАКТИ: Путин беше хванат в световни лъжи като най-дребно мошениче

“Успоредицата е истинска. Само че, за да я видим трябва да погледнем малко по-отвисоко, та белким видим и малко по-надълбоко. В момента се говори за Навални и Путин, както навремето се говореше за Солженицин и московския режим, или дори и реалния комунизъм. Навални успя да си завоюва такова място, че да може да бъде противопоставян на цял режим и на цяла огромна държава. Както дълги години, откакто се появи един ден Иван Денисович (литературен персонаж на Солженицин) през 1962 г., докато го изгониха Солженицин 1972 г., той почти веднага стана водещото име на несъгласието в Русия, на инакомислието. После дойде думата „дисидентство““. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ проф. Деян Кюранов, доктор на философските науки и преводач от руски на няколко книги.

Един от поводите за неговото гостуване бе предстоящото излизане на български на романа “В първия кръг“, дело на руския романист Александър Солженицин. Именно Проф. Деян Кюранов е човекът, превел въпросния роман.

“В началото Путин много хитроумно се опита да го зашепи, да го прикотка (той знаеше, че не може да го купи), да го убеди, че на базата на великоруския национализъм те са еднакви и че Солженицин трябва да разкрие себе си, служейки на новия националистически великоруски режим на Путин. Е, Солженицин първоначално се посближи с Путин, след това му замириса на гнило, а именно на полицейска диктатура. Той тази миризма я разпознава безпогрешно, още от затворите и лагерите, и каза: „Не“. И се отдръпна“, припомни проф. Кюранов.

„Путин доказа нееднократно чрез световни лъжи, в които беше хванат като най-дребно мошениче, че не е човек, който държи думата си, че не е човек, на чиято дума трябва да се вярва и който има достойнство“, категоричен е политологът.

Той обясни, че и преди, и днес в Русия елитът винаги се е делил на „западници“ и „почвеници“. „От тази гледна точка Навални е безспорен „западник“. Но само от тази гледна точка. Иначе честно казано не е много ясно каква е неговата идеология и не съм убеден, че на него самия тя му е ясна“, коментира проф. Кюранов.

Проверка по рама

„Но като говорим за Солженицин, оказа се, че още в Съветския съюз, когато е писал против КГБ, когато си е заложил живота наистина, за да напише „Архипелаг Гулаг“, когато е разчитал на хора, които също си залагат живота, за да му дадат лични свидетелства, неслучайно има повече от 200 имена в „Архипелаг Гулаг“ на хора, които са споделили спомените си, той с основание ги смята за съавтори. Той тогава казва истината против лъжата на системата и за това всички интелигенти дисиденти казаха: „Той е наш. Не само че е наш, той е нашият водач“. Оказа се, че това не е било така и те са се подлъгали по политическата позиция на абсолютно себеотрицателно противопоставяне и са повярвали, че и човекът (б.р. Солженицин) – по нагласа, по стремежи, по въжделения, е също като тях. Анализът, който си правих, докато превеждах, ми показа, че това не е така. Солжиницин е идеолог на руското село и близостта му с дисидентите е в това, че той иска като начало да изобличи режима в лъжа. Но оттам нататък…Добре, разобличихме го, какво ще правим? Ами, не е много ясно какво ще правим. В никакъв случай демокрация от западен тип. И това се оказва, че му е било ясно още в Съветския съюз. Обикновено се смята, че ето, той е отишъл в Америка, видял е колко кофти е там, има експлоатация от човек на човека и бесят нервите, както се казваше, и заради това не го щем. Не, това не е вярно. Ако човек вземе неговото писмо до ръководителите на Съветския съюз, което той праща, открито писмо, преди емиграцията още, и късната му работа „Как да си уредим Русия“, се вижда, че всички основни пунктове се повтарят. Каквото е мислил 1972 г., такова е мислил и 1992 г. и го предлага вече открито като програма за преустройство и устройство на Русия. Това е една Русия, която много се приближава до общо взето реакционните, доколкото прогресистите са били прозападни през XIX в., до реакционерите на XIX в., до хора, които смятат, че при Русия главното е спецификата и затова не трябва да става като другите, „лошите“ западни, че основата на всичко трябва да бъде правдата и светостта, а не законът и договорът и т.н, и т.н.“, сподели впечатление преводачът от руски.

„Аз дължа страшно много на Солженицин и на хора като него, но специално на него за това, че ме кара да мисля безпощадно, ако щете и против себе си. Защото аз започнах като лапе, което вярваше, че трябва да си направим комунизъм на земята, само дето нашия сме го сбъркали, ама можем да го поправим и ще стане много хубаво. Той ме кара да мисля, че това не е възможно и че е по-добре да правим друго. За това му дължа биографична благодарност и, освен това, напълно, каквото и друго да говорят лошо за него, се прекланям пред моралността му и пред силата, с която отстоява тази моралност. И достойнство“, заяви още проф. Деян Кюранов.

Докторът на философските науки се върна и на ситуацията с руския опозиционер Алексей Навални: „Той си заложи живота втори път, след като по чудо остана жив от ръцете на убийците си, които му слагали в гащите, без извинение, отрова. Втори път да отидеш пак при тези и да кажеш: „Аз не се страхувам от вас. Правдата е с мен“, тук той вече стига до основни архетипи на руското съзнание, което в голямата си част все още е до модерно. Това е приказният герой, който тръгва против ламята, това е човекът на правдата, който тръгва против кривдата, въплътена в държавата. Не непременно в царя, но в държавата задължително“.

“Откритието не е в това, че е открил този дворец. Или може би някой друг го е открил, а той го популяризира. Това не е политическо събитие, това е, прощавайте, клюкарско събитие. В една корумпирана държава да кажеш: „Ето този е корумпиран“, та макар и най-големият началник, първият чиновник, самоназначилият се и самоплащащият си заплата, и освен това взимащ си колкото си иска чиновник, това не е новина и това не променя политически отношения. Това няма да накара много хора да тръгнат против Путин. Малко да, но много не. Важното е не това му разкритие, а цялото му поведение, откакто оживя. С това, че оживя нанесе първия удар на режима. После даде едно огромно интервю, после направи тази гавра с ФСБ, с убийците си по телефона, и тук трябва да отбележим, казвам го с национална гордост, беше едно момче българче – Христо Грозев. Той беше по право там, защото е един от главните, които са работили по това да бъдат разкрити убийците. В България в момента има двама души, които влияят на световния политически процес. Единият е Иван Кръстев с неговите статии в „Ню Йорк Таймс“. Те са много добре изразяващи американския мейнстрийм, общоприетата гледна точка за определени, доста широки и влиятелни кръгове в Щатите. А Грозев изразява световната протестна гледна точка, гледната точка на гражданския протест. Не само в Америка, не само в Европа, а навсякъде. „Ние ще разкриваме истината с риск за живота си“. Вече имаме и такъв човек“, заяви с неподправена гордост проф. Деян Кюранов.

„Преди няколко години един неосъветски общественик заяви, че „фактът“ – това е изобретение на душманите на Русия. „Фактът е инструмент, с който трябва да бъде ударена Русия. Няма факти, има мнения“. Това е и основата на тръмпаджиите. Поне на най-долната част от културно-политическата и финансова пирамида на Тръмп, на най-бедните и най-неуките – „Отричаме фактите“, допълни той.

„На равнището на социалното мислене смятам, че това, което изнесоха Белингкат и Навални, е факт. И бих бил готов да споря. Много интересно, че напоследък видях няколко публикации в CNN по повод изказването на някакъв републиканец – не помня, дори не е важно дали е от Сената, или е от Палатата на представителите, който се възмущава, че водещият при интервюто му казва: „Прощавайте, това не е истина“. А той казва: „Това не е ваша работа“. “Това е мое мнение. След това ще извикате Иванчо и той ще дойде да каже обратното, а пък зрителят да си прави сметката“. Лошото е, че това минава за добър тон, това минава за демократичност, това минава за даване на гласност на всички мнения, леко забравяйки, че освен мнения все пак е хубаво да се разберем за някои факти“, добави още проф. Кюранов.

Магазин за Акумулатори

В процес на разговора водещата Маринкова и гостът ѝ отново се върнаха на темата “Навални“.

„Мисля, че ще бъде осъден. Не мога да прогнозирам на колко. Може би не на пълния срок, който са обявили, че готвят. Но опасното е, че просто в даден момент все пак могат да решат да го убият. Този път на сигурно“, изрази опасения проф. Кюранов.

„От развалата по време на Елцин при Путин Русия тръгне нагоре в много отношения. Организационно – нова чиновническа система, корумпирана до безобразие. Но в такива случаи се казва с основание, че в Русия винаги са били корумпирани чиновниците и важно е имаш ли система и дали тя работи. В момента система има и тя поне на 60% работи. Военно – беше превъоръжена армията. С какво качество, доктрините им какви са, това не съдя, защото не разбирам от тези неща. И, освен това, огромно помпане на националното самочувствие, основано и на носталгията по Сталин, защото: „Тогава бяхме най-велики. Тогава удържахме най-великата победа в световната история. Пък нещо затварял, избивал… То така ли е, не е ли, не знаем. Но, че беше Съветският съюз велико нещо, пък Космоса, дума да не става. Искаме пак““, обрисува професорът настоящият руски модел на развитие.

Проф. Деян Кюранов смята, че европейската подкрепа за Навални е подкрепа проформа. „Беше ясно какво могат да направят, ако наистина искат да подкрепят Навални. Да гласуват веднага санкции, които нищо нямаше да променят, но щяха да покажат нагласа към остри действия – ‘Ако направите по-лошо, ще направим и ние по-лошо“. Това може да има сдържащ ефект, може да помогне на процеса. След дъжд качулка е малко нагло демонстриране на фалшива подкрепа. Те смятат явно, тези „европейци“, че Навални е готов по корем да лази, само и само да се отърве от страшните сибирски затвори и лагери. А той показа, че е готов да си даде живота за тази позиция, за тази чест и това достойнство“, коментира още проф. Кюранов.

Той даде мнението си и защо Европа бързо не гласува икономическите санкции за диктаторския режим в Москва: „Аз мисля, че има едно просто и неприятно обяснение – надигналият се антиамериканизъм в Европа. „Ето сега, Тръмп им обърка работите, сега Байдън, докато се оправи, и колко ще се оправи, ще се занимава със себе си. Обаче ние ще се еманципираме от тези лошите отвъд Океана“. А цената е Навални и цената в края на краищата е с Путин и Китай и против Америка“, обясни проф. Кюранов за неразумната европейска позиция.

Политологът бе категоричен, че залогът в ситуацията с руските събития са протестиращите руснаци. Той затвърди силното си възмущение от пасивността на Европа по отношение на Навални и протестите в Руската федерация. „Ето, сега континентът Европа слага своите интереси на първо място. Въпросът е, че това е за сметка на подкрепа за евентуалната демократизация на една огромна държава с много хора, които живеят не много добре“, обоснова се проф. Кюранов.

Целия разговор можете да изгледате във видеото:

<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fwww.fakti.bg%2Fvideos%2F262861948562708%2F&show_text=false&width=560″ width=“560″ height=“314″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“ allowFullScreen=“true“></iframe>

Не пропускай

Back to top button