Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев се разграничи публично от предложенията на коалиционния си партньор и бивш премиер Любчо Георгиевски за изход от задънената улица, в която са влезли отношенията между Скопие и София.
Георгиевски публикува в събота идеите си, които могат да се обобщят като Република Северна Македония да приеме историческата истина, а България – съвременната действителност, и беше подложен на вълна от критики в страната си.
Заев заяви, че Георгиевски отговаря лично за мнението си и че не е възможно на 31 декември 1943-а някой да си е легнал българин, а на 1 януари 1944-а да се е събудил македонец. Според Заев историците от съвместната комисия могат и ще намерят приемливи решения на спорните въпроси.
А правителството щяло да изчака изборите в България, за да активизира отново контактите със София:
„Вярваме, че ще намерим решение. В България има избори. Знам как е когато у нас има избори, съответно и в Българя. Да бъдем в помощ на българските граждани, когато се провеждат изборите на 4-ти април. А след изборите, когато се формира правителството на България, ние ще продължим по същество час по скоро да намерим решение“, посочи Заев.
Днес Любчо Георгиевски нарече критиците си „страхливци“ и ги призова към публичен дебат.
Планът му предвижда Република Северна Македония да даде гаранции, че няма претенции към Пиринска Македония, а българското Народно събрание да приеме декларация, в която да се казва, че „македонска нация“ и „македонски език“ се отнасят само за нацията и езика, създадени след 1944 година, и че България не приема тезите, че те са фалшиви.
За историческата комисия Георгиевски смята, че 6 личности, включително Гоце Делчев, трябва да бъдат обявени за общи без да се навлиза в подробности за тях, както и още 10 или 15 исторически събития, които да честваме заедно. Освен това – Скопие да изтрие без дискусии обидните за България текстове в учебниците по история и да създаде нова комисия за гоненията и убийствата на македонците с българско национално съзнание.
За езика Любчо Георгиевски смята, че Скопие трябва да признае, че цялото македонско възраждане се е опитало да създаде общ език с българския, но въз основа на македонските диалекти, а официалните азбука и език на всички македонски организации през османския период са българските.
