Тази седмица в Пекин приключиха годишните заседания на Общокитайското събрание на народните представители (парламента) и на Народния политически консултативен съвет на Китай (консултативен орган с изтъкнати представители на различни обществени съсловия). Сред темите, които бяха засегнати тази пролет по време на Двете сесии, бяха изкореняването на бедността в страната и бъдещето на Хонконг.
При управлението на президента Си Цзинпин Китай е постигнал добър икономически напредък, но в много други аспекти страната се е върнала години назад, смята Пламен Тончев, оглавяващ отдела за Азия на Института за международни икономически отношения в Атина.
„Беше цел на Си Цзинпин да удвои брутния вътрешен продукт на страната между 2010 и 2020 година. Това стана с известна доза манипулация на статистическите данни – нещо, което не е необичайно в Китай. В края на 2020 г. китайските власти обявиха, че наистина са успели да удвоят БВП на страната, който в момента е около 14 трилиона долара“, казва той в интервю за предаването „Събота 150“.
Като се има предвид населението от порядъка на милиард и 400 милиона, усреднено може да се твърди, че Китай се е преборил с крайната бедност, допълва Тончев.
„Истината е, че има още много признаци на бедност, предимно в селскостопанските региони. Освен това, Китай поради голямото си население има поне 290 милиона мигриращи работници, които си търсят работа в големите градски центрове.“
Заради спада в ръста на развитие миналата година обаче голяма част от тази мигрираща работна сила вече няма работа в големите градски центрове.
„И са принудени да се върнат по родните си места. Съдбата на тези милиони хора не е известна. Безработицата в Китай се отчита на ниво градове, не в селскостопанските региони. Така че има много въпросителни доколко бедността в Китай наистина е изчезнала“, коментира Пламен Тончев.
Ако нещо научаваме от пандемията, то е, че е много трудно да се правят дългосрочни планове, изтъква Тончев. По думите му самите китайци вече поставят под въпрос практиката да се правят петгодишните планове, напомнящи на съветските петилетки.
За тази година Пекин си е поставил условната цел икономическият ръст да бъде около 6 на сто. „А за това как ще изглежда Китай и светът изобщо през 2035 година аз лично не бих се наел да направя някаква прогноза.“
От много години насам китайците се опитват да променят икономическия си модел, далеч преди началото на търговската война със САЩ, обявена от администрацията на Доналд Тръмп, отбелязва още Пламен Тончев.
„Защото този модел, на който разчитаха десетилетия и беше успешен, вече се е изчерпал.“
Обсъжда се интензивно нов модел, според който Китай трябва да зависи в много по-голяма степен от вътрешното си потребление и в по-малка – от износа на китайски стоки и услуги в чужбина, казва Тончев и пояснява концепцията за т.нар. двойна циркулация – едновременно стимулиране на вътрешното потребление и оставането на Китай отворен към останалия свят.
Много е вероятно да видим нова разделителна линия, но не съм убеден, че на този етап ще се образува единен западен фронт срещу Китай, категоричен е Тончев.
„Ако погледнем на изток – и Япония, и Австралия, и Нова Зеландия, и Южна Корея имат различни позиции спрямо Китай. Не е вероятно на този етап да се образува такъв единен фронт. САЩ, не само заради Тръмп, но и преди него, вече са загубили голяма част от своя авторитет, от своята тежест, а както изглежда след време ще загубят дори преднината си като най-големия пазар в света. Бих казал, че е вероятно да видим някакво сплотяване на западния блок, но в никакъв случай не бих го нарекъл единен фронт срещу Китай.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
