Заседанията във Варненския административен съд по делото за отказания добив на природен газ в Добруджа приключиха тази седмица, предаде БНР. Делото започна през месец май 2018 година, след като фирмата „Русгеоком“ получи отрицателно становище от РИОСВ Варна на инвестиционния ѝ проект за добив на газ в землищата на 18 населени места в община Генерал Тошево. Проведени по него бяха общо 11 заседания, като сега последната дума е на съда, който трябва да се произнесе след около месец. На 19 април беше представена и последната експертиза – здравно-екологичната.
Темата за добив на природен газ в Тошевско прикова общественото внимание през 2017 година, когато местното население проведе поредица от протести, завършили с организиране на местен референдум, на който близо 97% от гласоподавателите се обявиха против добива на каквито и да било подземни природни богатства в региона. Въпреки това мнението на хората не беше зачетено от държавата и започна дългата съдебна битка.
През есента на 2017 година в община Генерал Тошево за първи път темата за земеделието беше изместена от нещо друго, което тревожеше местните жители, а именно – инвестиционното намерение на фирмата „Русгеоком“ за разработването на 41 сондажа в землищата на 18 населени места за добив на природен газ в региона. Сформира се Инициативният комитет срещу добива на газ в Тошевско, организираха се информационни срещи, четеше се обемния доклад на фирмата инвеститор и всички усилия бяха насочени към спиране на подобни инвестиционни апетити, които искаха да дълбаят плодородната земя на Добруджа. По това време, както и по времето на масовите протести, държавата мълчеше. Мълчеше се и за сериозните намерения и на друга фирма, която искаше да започне проучване за наличие на природен газ в община Каварна. И когато стотици жители излязоха на площада, когато стотици земеделски машини заеха улиците на Генерал Тошево, а двигателите на десетки мотори огласяха малкото добруджанско градче, стана ясно, че никой не се интересува от мълчанието в София и местните хора ще инициират референдум, организиран от местната власт. Три години и 11 заседания по-късно темата продължава да вълнува хората, защото нищо все още не е приключено, макар такива да бяха техните надежди. Атанас Атанасов, един от учредителите на Инициативния комитет, споделя, че случващото се в Генерал Тошево е пример за проблеми в устройството на държавата и в нейното законодателство.
Дона Пикард от Института за изследване на обществата и знанието при БАН е заинтересована страна по делото от самото му начало. Тя е участвала и в изготвянето на Мораториума върху използването на фракинга в България, затова и продължава защитата от подобни инвестиционни намерения и в залата на Варненския административен съд. По думите ѝ най-трудната част от делото е било да се уточнят експертизите и вещите лица.
Пикард сподели, че някои от експертите в съда са се опитали да докажат, че инвестиционното намерение за добив на природен газ не крие рискове, други обаче са били на противоположното мнение.
Основните страхове на местното население и досега са свързани с технологията на добиване на природен газ и преминаването през водоносния хоризонт, т.нар. Малм-валанж, който е най-големият източник на вода в Североизточна България.
Атанас Атанасов от Инициативния комитет е подготвил отворено писмо до депутатите, но сегашната политическа ситуация в България го кара да изчака с изпращането му, тъй като смята, че страната ни върви към предсрочни избори.
Каузата за Генерал Тошево продължава поне до произнасянето на Административния съд във Варна. Предстои да видим как ще продължи и дали този път депутатите ще чуят проблемите на хората, допълва БНР.
