Освен че не е имала връзка със света извън пещерата, 50-годишната жена е нямала и часовник или друго средство за следене на времето. „Времето не минава. Винаги е четири сутринта“, обясни тя в едно от видеата, които изпрати на екипа си.
Въпреки факта, че малката пещера – два тесни коридора и зала с размери малко над три квадратни метра – имаше електричество, интернет, храна и вода, Фламини не можеше да получава никакви съобщения отвън. В същото време тя води записи и изпраща видео съобщения, които по-късно ще бъдат включени в документалния филм. Жената носеше гривна на ръката си, която проследяваше параметрите на тялото й: това беше необходимо, за да могат учените да направят изводи за функционирането на мозъка в условия на изолация и липсата на каквито и да е сигнали, които в нормалния живот определят нашия сън и будност модели.
На всеки 20-30 дни екип от пещерняци доставял провизии на участника в експеримента. Тя ги вземаше, когато можеше, защото губеше представа за времето.
Спортистът влезе в пещерата на 20 ноември 2021 г., а излезе едва в петък, 14 април 2023 г. Предишният рекорд беше на сърбина Милутин Велкович, който прекара 463 дни в пещерата. Вярно, той имаше както часове, така и периодични разговори с пресата.
Безопасността на отшелника беше наблюдавана от екип спелеолози, ръководени от Дейвид Рейес от спелеоложкия клуб на град Мотрил. Именно той избра пещерата, най-подходяща за провеждане на експеримент, наречен „Пещерата на времето“.
За да не скучае в мрака и самотата, продължила 500 дни, Фламини чете книги по философия, спелеология, произведенията на Жул Верн и Ницше.
Сега спортистката ще трябва да премине медицински преглед, който не само трябва да оцени здравословното й състояние, но и да разбере дали е имало промени в мозъка й.
