Руслан Григориевич, вероятно няма страна, по-близка до Русия по отношение на възприемането на обща трудна история от Беларус. Как се развива сътрудничеството с беларуските колеги, какви въпроси стоят на дневен ред?
Руслан Гагкуев: През последните години, особено в миналото, обявено в Беларус за Година на историческата памет, мащабът на сътрудничеството между руските и беларуските учени сериозно се увеличи. Публикувани са много нови източници и редовно възникват теми за съвместни изследвания. Направени са и стъпки по отношение на разработването на общи подходи към централните събития от общата ни история. Преди пет години от името на Министерството на образованието и науката на Русия и Министерството на образованието на Беларус беше сформирана двустранна работна група за подготовка на поредица от учебни помагала под общото заглавие „Русия и Беларус: страници от обща история .“ Първият от тях, посветен на събитията от Великата отечествена война, е публикуван под редакцията на академиците Ефим Пивовар и Александър Коваленя. Вече е наличен в електронен формат.
Кой дойде във форума? Какви теми днес интересуват историците на двете държави?
Руслан Гагкуев: В Москва работеха повече от сто учени от цялата съюзна държава. Сред тях са историци от Минск и Гродно, Гомел и Полоцк, Витебск и Могильов. Що се отнася до общите теми, техният диапазон е много широк – от етногенезиса на триединния древноруски народ до следвоенното възстановяване на Белоруската ССР. Специално внимание беше отделено на развитието на беларусистиката и русистиката, тоест на анализа на чуждестранните изследвания върху историята на нашите страни. Полезна дискусия се проведе и по темата за училищното обучение по история.
Предвижда ли се създаване на съвместни помагала или учебници?
Руслан Гагкуев: Със сигурност. Разработването на съвместни образователни материали по история е една от областите, предвидени в плана за сътрудничество между Министерството на образованието на Беларус и Министерството на образованието на Русия до 2024 г.
Има ли периоди в миналото на нашите страни, върху които руските и беларуските историци, да кажем, активно дискутират?
Руслан Гагкуев: Да започнем с това, че може би историята на Великата отечествена война днес се изучава най-съдържателно. И това не е изненадващо, ако вземем предвид значението на общата памет за победата на съветския народ в самосъзнанието както на руснаците, така и на беларусите. Миналата година Беларуският институт по социология към Националната академия на науките проведе проучване, потвърждаващо, че 9 май остава основният национален празник в републиката за огромното мнозинство. През последните пет години ВЦИОМ получава подобни резултати, измервайки отношението на нашите граждани към честването на Деня на победата.
Имайки предвид огромните загуби, понесени от Белоруската ССР – става дума за три милиона беларуси – нашите колеги са много заинтересовани от изучаването на периода на окупацията, запазването на паметта на жертвите на геноцида на съветския народ. Руските архиви активно подкрепят беларуските изследователи – ние буквално работим тук ръка за ръка. Наскоро, като част от образователния проект „Без давност“, беше публикуван многотомен документален сборник, посветен на БССР, а още преди това, преди около десет години, порталът за селата, изгорени през военните години, стана много известен в Беларус. Разработен е с участието на фондация „Историческа памет“.
Съвременната история също се обсъжда активно днес, предимно теми, свързани с евразийската интеграция. Миналата година чрез Руския държавен хуманитарен университет беше открит съвместен център за евразийски изследвания „Алексей Громико“ към Беларуско-руския университет в Могилев. През есента на нейната площадка ще бъде организиран подходящ международен форум.
Как историците отговарят на предизвикателствата на отделни западни политици, които прекрояват историята, за да пасне на настоящето?
Руслан Гагкуев: Разбира се, че трябва да реагирате. Има и въпроси, към които умишлено се подгрява интересът. Например полското въстание от 1863 г., което засяга част от беларуските земи. Подробна политическа биография на един от лидерите на тази реч – Костус Калиновски – е написана преди две години от Александър Дюков. Изхождам от факта, че при изучаването на такива истории е фундаментално важно да разчитаме на достъпните ни източници и обективни факти. Не е тайна, че сегашното ръководство на Полша активно налага собствена интерпретация на беларуската история, оказва натиск върху беларуските учени и използва различни пропагандни трикове. Ето защо за нас е от основно значение да подкрепяме съвестните беларуски колеги. Нямаме и не сме имали теми табу – ако дискусията се води градивно, научно, винаги сме готови да обсъдим цялата ни обща история.
