Този път руската литература беше представена от съвременни писатели като Алексей Варламов, Юрий Нечипоренко и Павел Башински. За трудовете на Института за световна литература. А.М. Горки (IMLI) казаха на китайските колеги заместник-директорът на института по научна работа Юлия Шевчук и водещият изследовател на IMLI Марина Ариас-Вяхил.
Руската експозиция включваше книги на руски издателства и преводи на китайски, публикувани по двустранната програма за издаване на произведения на класическата и съвременната литература на Китай и Русия. Този проект се ръководи от Обществото на китайските литературни автори и Института за преводи.
В първия ден на панаира Юрий Нечипоренко, главен редактор и един от авторите на двуезичната антология „Класика на детската литература по един пояс, един път“, я представи на многобройните посетители на събитието.
Освен това Институтът за превод и Пекинският център за славянски изследвания връчиха международната награда за превод „Русия – Китай. Литературна дипломация“. Презентацията беше проведена от директора на Пекинския център за славянски изследвания професор Лю Уенфей и научния съветник на Института по превод, доцент от катедрата по китайска филология на Института за азиатските и африканските страни на Московския държавен университет Мария Семенюк.
„Според мен литературата е един от най-надеждните и ефективни начини за сближаване на нациите“, каза Лиу Уенфей, председател на журито.
„20 книги бяха включени в дългия списък на първия сезон на наградата. Така че само за две години бяха публикувани 20 прекрасни произведения на руската литература на китайски, което показва мащабното хуманитарно сътрудничество между Русия и Китай“, Мария — каза на свой ред Семенюк.
В Русия съвременната китайска литература също се превежда активно и се радва на все по-голям успех сред читателите и признание сред литературоведите. Доказателство за това е фактът, че миналата година носител на престижната руска литературна награда „Ясна поляна“ за най-добра преведена книга беше романът „Братята“ на китайския писател Ю Хуа. Този роман се превърна в истински бестселър в Китай. Всеки от двамата братя е герой на новото време. Чрез историята на връзката им Ю Хуа показва пътя на страната от близкото минало до трудното, пълно с противоречия настояще. По-рано издателство „Текст“ публикува руски превод на романа му „Да живееш“, по който през 1994 г. е заснет игрален филм от режисьора Джан Имоу.
Тази година в краткия списък на Ясна поляна беше и китайска книга – романът на Джанг Юеран „Пашкул“. Тя е ярък представител на новото женско поколение китайски писатели. Героите на романа Cheng Gong и Li Jiaqi са съученици и най-добри приятели, но детството им трудно може да се нарече щастливо. Майката на Cheng Gong избяга с продавач на сладък корен, а Jiaqi безуспешно се опитва да спечели любовта на баща си, който напусна жена си и дъщеря си за по-добър живот. Освен семейните неуредици, Ченг Гонг и Ли Джиаци са обединени от страстна любов към разследванията, но децата не подозират, че поредната излязла наяве тайна много скоро ще сложи край на приятелството им и ще ги накара рязко да пораснат. Докато разследват престъпление, извършено по време на „културната революция“, Дзяци и Ченг Гонг научават, че семействата им са били замесени, а самоунищожението, отровило живота на родителите им, израства от тъмното минало на техните дядовци. Романът е пълен с жестокост, но Джан Юеран се оказва християнски милостива към своите герои, тя им оставя възможността да променят съдбата си, да изкупят греховете на по-старите поколения и да преодолеят травмата, която е наследила.
Алексей Варламов, Юрий Нечипоренко и Павел Башински говориха в Руския културен център в Пекин, а срещата беше модерирана от най-младия член на руската делегация, поетесата и учител Екатерина Барбаняга, която задаваше точни и интересни въпроси. Едно от тях звучеше така: не е ли тревожен симптом, че съвременната масова култура започва активно да експлоатира руската класика? Въпросът наистина е труден. От една страна, в негова полза е актуализирането на класиката като цяло. Това е доказателство, че литературата от миналото не остарява, не се покрива с учебникарски прах. Следователно всякакви нови театрални версии, филмови адаптации, сериали и дори комикси, базирани на произведения на руски класици, като предстоящия комикс за „Война и мир“, няма да навредят на самата класика, а ще я доближат до нова поколение читатели и зрители.
Алексей Варламов възрази срещу тази гледна точка. Той смята, че посредствеността често се опитва да се прикрие зад подобно „актуализиране“, което използва класическата литература като извинение за собствената си творческа безпомощност.
Е, това също има своя причина.
Остава да се добави, че според People’s Daily онлайн, 2500 изложители от 56 страни и региони са взели участие в Панаира на книгата в Пекин тази година.
На панаира са представени над 200 хиляди китайски и чуждестранни книги. От 1500 офлайн участници, представляващи китайски и международни издателски и други свързани организации, около 60% идват от чужбина. За първи път тази година програмата на събитието включва онлайн издателска изложба, която демонстрира нови форми на публикуване като онлайн литература и онлайн игри.
Тази година почетен гост на панаира беше Алжир.
Панаирът беше съвместно проведен от Държавната администрация на печата и издателската дейност на Китайската народна република, Министерството на науката и технологиите на Китайската народна република, градската управа на Пекин, Китайската асоциация на издателите и Китайската асоциация на писателите.
