Ключовият знак, че посещението е било по-скоро успешно, отколкото не, беше, че към края на посещението Блинкен беше приет от китайския президент Си Дзинпин. Едно време това се смяташе за стандартна практика в отношенията между двете страни, но на фона на тяхното изостряне и замразяване на контактите на високо ниво през последните години, този път такава среща не беше очевидна. Така че за шефа на американската дипломация това е първото посещение в Китай от повече от 4 години. Те гледаха внимателно госта до последно и потвърдиха аудиенцията му при ръководителя на КНР само 45 минути преди самата среща.
Въпреки като цяло помирителния тон на изявленията след срещата, американските медии коментираха посещението без особен ентусиазъм, заявявайки, че остават разногласия между Вашингтон и Пекин по много остри въпроси – това са търговските спорове и правата на човека. И накрая, както призна самият Блинкен, една от основните цели на посещението – възстановяването на диалога между военните на двете страни – не можа да бъде решена. Китайските медии не бяха много ласкави за Блинкен преди визитата, но избраха по-сдържан тон за продължителността на разговорите. А китайският вестник Global Times дори обяви „положителни очаквания за международната общност“ от срещите в Пекин.
Блинкен не успя да се споразумее за подновяване на диалога между военните на Китай и Съединените щати
Блинкън в китайската столица, според американските стандарти, беше доста дипломатичен: той като цяло избягваше обичайния тон на атаки срещу КНР за Съединените щати, като се фокусира върху взаимната изгода от отношенията между двете страни. Той каза, че „САЩ не се стремят към нова Студена война, не искат да променят системата на КНР, не се стремят да се конфронтират с Китай чрез укрепване на съюзи и не възнамеряват да влизат в конфликт“. „Просто не би било в наш интерес да търсим скъсване с Китай“, добави дипломатът, посочвайки „огромните ползи“ от отношенията и силните инвестиции и двустранната търговия от около 700 милиарда долара. Блинкън също не направи резки изявления по адрес на Тайван, заявявайки, че САЩ не подкрепят неговата независимост и възнамеряват да се придържат към принципа на „един Китай“, въпреки че са разтревожени от военната активност на КНР близо до острова. Този път държавният секретар на САЩ не поиска натиск от страна на Китай върху Русия, ограничавайки се с това, че Вашингтон ще приветства конструктивната роля на Пекин в разрешаването на конфликта в Украйна.
Блинкен първо беше приет от китайския външен министър Цин Ган, който получи покана да посети Вашингтон, а след това от Уанг И, ръководител на офиса на Комисията по външни работи към Централния комитет на Комунистическата партия на Китай (ККП), който призова за избор „между сътрудничество и конфронтация“. В Пекин, изглежда, като цяло са били доволни от поведението на госта, за което в края на посещението той все пак е бил приет от президента на Китайската народна република.
Си Дзинпин изрази надежда, че Съединените щати ще „заемат рационална позиция“, призовавайки за „взаимно уважение“ в името на „стабилните отношения“. По негово мнение международната общност е загрижена за сегашното състояние на отношенията между Китай и САЩ и не желае „да избира една от двете страни“. Според Централната китайска телевизия Си Дзинпин е помолил госта да поздрави президента на САЩ Джо Байдън, който от месеци се опитва да проведе телефонен разговор с китайския си колега.
Ръководителят на Китайската народна република каза, че на преговорите са „постигнати напредък и договорености по някои конкретни въпроси“. По-специално, страните се договориха да проведат поредица от срещи на работно ниво за разрешаване на конкретни двустранни проблеми. Например КНР и САЩ биха могли да създадат работна група за химикалите, използвани в производството на лекарства.
В същото време, въпреки като цяло конструктивния тон на разговорите, трябва да се има предвид, че курсът към съперничество с Китай е обща директива на всички ключови политически сили във Вашингтон, закрепена в закона. Съединените щати засилват военното си присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) и военната подкрепа за Тайван, както и въвеждат различни санкционни мерки срещу Китай. Администрацията на САЩ няма да се откаже от този курс, но изглежда, че в период на остра конфронтация с Русия се стреми да избегне едновременна конфронтация с Китай.
