Основната му „иновация“ бяха така наречените вторични санкции – те са насочени към компании от трети страни, които реекспортират в Русия европейски продукти и технологии с двойна употреба. Според дипломатите списъкът към новия пакет от санкции ще включва компании от Китай, Обединените арабски емирства и Узбекистан. Списъкът все още не е оповестен, но вече е известно, че от осемте китайски компании, включени първоначално в него, в крайна сметка са останали само три и те, според съобщения в медиите, не са китайски, а руски, работещи в Китай .
Списъкът беше съкратен преди около седмица в резултат на преговори между Брюксел и Пекин. ЕС мотивира решението си с това, че Китай уж е обещал да спре реекспорта на санкционирани стоки за Русия.
Но представителят на Китай в ЕС Фу Конг каза, че Пекин не е поел подобни задължения. Той нарече твърденията на ЕС необосновани и обеща ответни мерки, ако китайските компании останат в списъка.
Новият пакет допуска в краен случай възможността за въвеждане на вторични санкции не само срещу отделни компании, но и срещу цели държави. В този случай Европейският съюз може например напълно да забрани износа на свои продукти с двойна употреба за тези страни. Но според Euobserver по време на преговорния процес този инструмент е претърпял такива промени, че сега е „практически невъзможно да се активира“. Промените бяха водени от Германия и няколко други страни от ЕС, опасявайки се, че вторичните санкции ще развалят техните дипломатически и търговски отношения с трети страни.
Въпреки това, отслабен или не, механизмът на вторичните санкции остана в пакета, което само по себе си представлява сериозен обрат в санкционната политика на ЕС. Досега само САЩ са приложили вторични санкции. Европейският съюз ги смята за незаконни от гледна точка на международното право и дори забранява на компаниите си да се подчиняват на санкционните изисквания на Вашингтон. Въпреки това, изправен пред заобикалянето на собствените си санкции, Брюксел изглежда не успя да измисли нищо ново и последва примера на американците, макар и с цялата характерна колебливост на външната политика на ЕС.
Друга причина за проточването на преговорите по 11-ия пакет беше позицията на Гърция и Унгария. Те блокираха документа с искане гръцките корабни компании и най-голямата унгарска OTP Bank да бъдат изключени от „черния списък“ на Украйна. Само по себе си включването в този списък, ако води до някакви последствия, то само имиджови. Въпреки това Гърция и Унгария отказаха да се споразумеят за пакет, докато проблемът не бъде решен. В същото време унгарското външно министерство също изтъкна изключването на OTP Bank от украинския списък като условие Будапеща да одобри нов пакет от военна помощ на ЕС за Киев в размер на 500 милиона евро.
В резултат на това под натиска на Брюксел Киев направи отстъпки. Във вторник вечерта гръцките корабни компании бяха временно изключени от списъка, което позволи на Атина да отмени ветото. Окончателно се очаква въпросът да бъде уреден по време на преговорите между украинската страна и Европейската комисия. Унгарската банка обаче остана в списъка, но в сряда, след Атина, пакетът беше договорен. Претенциите към Украйна обаче не са изчезнали – унгарските представители обещаха да повдигнат отново въпроса за изключването на OTP Bank от списъка при договарянето на пакет от военна помощ за Киев.
Възможно е Будапеща просто да не е посмяла да блокира санкционния пакет сама без Гърция и да е оставила банковия аргумент до следващия, военно-финансов кръг от преговори. Освен това някои унгарски журналисти предполагат, че в хода на преговорите по пакета Унгария вече е постигнала желаните отстъпки – под формата на изключване на китайски компании от списъка на вторичните санкции на ЕС.
