Както каза професорът от Международния университет във Флорида Айлин Мария Марти пред CNN, всичко може да се случи за милисекунди, хората вътре в устройството дори не са имали време да осъзнаят, че има проблем. Професор Блеър Торнтън от университета в Саутхемптън сравни натиска, който изпитва батискафът с падането на Айфеловата кула върху него.
В същото време експертите отбелязаха, че Титан, собственост на OceanGate Expeditions, не е сертифициран за дълбоко гмуркане. Както каза ръководителят на Обществото за морски технологии Уил Конен пред CBC, той предупреди преди няколко години, че използването на устройството може да доведе до трагедия.
Както посочва The Washington Post, основателят на OceanGate Expeditions Стоктън Ръш, който пилотираше подводницата по време на злополучното гмуркане, беше запален по иновациите, твърдейки, че индустриалните разпоредби възпират развитието в индустрията за дълбоководно гмуркане. В тази връзка при изграждането на Титан са използвани различни технологии, отколкото при създаването на други подводни превозни средства. Например, корпусът на батискафа е направен от въглеродни влакна, въпреки че обикновено се използва титан или неръждаема стомана. През 2018 г. бивш служител на OceanGate изрази загриженост относно безопасността на използването на Titan. Той поиска сертифициране на батискафа. Съдебният спор в крайна сметка беше уреден, компанията заяви, че заключенията на нейните инженери се различават от заключенията на бивш служител.
Няколко души, които преди това са се гмуркали с него до Титаник, също говориха за проблемите, възникнали в батискафа. Например през 2021 г. спускането до дъното беше отложено поради проблеми с електричеството.
Жул Джафе, почетен океанограф-изследовател от Института по океанография Скрипс, от своя страна обърна внимание на факта, че подводницата Титан първоначално е била в работно състояние, тъй като е успяла да направи няколко успешни гмуркания, но докато е била използвана, състоянието може да се влоши и механизмите да се износят. Инженерите знаят, че рискът се натрупва като плака и сложните технологии, внедрени в сурови среди като космоса или дълбокото море, могат да се провалят по много причини, които е трудно да си представим, отбеляза експертът.
„Поразен съм от сходството на самата катастрофа на „Титаник“, където капитанът беше многократно предупреждаван за айсберг пред него и въпреки това той се втурна с пълна скорост в леденото поле, което доведе до смъртта на много хора, с много подобна трагедия, когато предупрежденията не бяха взети под внимание точно на същото място“, каза режисьорът Джеймс Камерън пред ABC News, коментирайки новата трагедия.
Според The Wall Street Journal подводното оборудване на ВМС на САЩ, с което проследяват подводниците на други държави, малко след началото на гмуркането на Титан е регистрирало аномалия – звук, който може да е експлозия. Според експерти това е станало в района, където впоследствие са открити останките от подводния апарат. В началото военните не можаха да кажат със сигурност какво точно е провокирало записания звук. В момента се предполага, че това е имплозия, взрив навътре, тоест батискафът е бил смачкан от налягането на водата.
Припомняме, че комуникацията с Титан, която беше използвана за доставяне на туристи до мястото на потъването на Титаник, изчезна на 18 юни, 1 час 45 минути след началото на гмуркането. Миналия четвъртък безпилотен подводен апарат, изстрелян от кораба Horizon Arctic, откри опашната обшивка на Титан на 480 метра от Титаник на морското дъно. Тогава бяха намерени още фрагменти от батискафа. Според говорителя на бреговата охрана на САЩ контраадмирал Джон Маугър, останките „показват катастрофалната загуба на пътническата капсула“. Той призна, че властите не могат да кажат какви са перспективите за намиране на телата на пътниците. „Ще продължим да работим и ще продължим да изследваме района на дъното“, каза той.
На борда на Титан бяха 61-годишният главен изпълнителен директор на OceanGate Expeditions, Стоктън Ръш, който управляваше подводницата, бившият командир на френския флот, 77-годишният Пол-Анри Наржоле, 58-годишният британски бизнесмен и авантюристът Хамиш Хардин, 48-годишният пакистански бизнесмен Шахзада Дауд и неговият 19-годишен син Сюлейман. Всички те бяха обявени за мъртви. Според Маугер това се е случило още преди началото на издирвателно-спасителните операции.
Той обърна внимание на факта, че експертите и професионалистите имат много въпроси във връзка с трагедията, въпроси относно правилата и стандартите. Факт е, че OceanGate Expeditions работиха в „сива зона“. Гмуркането е извършено в международни води, извън юрисдикцията на която и да е държава, и това не изисква разрешение или специален лиценз за пилот.
