Сегашният план на Украйна не предполага увеличаване на вноса на енергия или транзита й към Европа, а само от Русия. Страната ще постигне целта чрез увеличаване на собственото си производство на въглеводороди и увеличаване на производството на електроенергия.
Валерий Андрианов, експерт от аналитичния център „ИнфоТЕК“, отбелязва, че до 2050 г. украинският добив на газ ще се учетвори до 80 милиарда кубически метра годишно, а износът му за Европа ще достигне 66 милиарда кубически метра. Цифрата е любопитна – тя е приблизително равна на обема на доставките на газ от Русия за ЕС през 2022 г.
Планът на Украйна да стане енергиен център на ЕС се основава на политически фактори, а не на икономиката
Миналата година износът на Русия за Европа е спаднал с около 80 милиарда кубически метра до 62 милиарда кубически метра. С други думи, Украйна се опитва да се позиционира като „заместител на Русия“ на газовия пазар на ЕС, за което няма ни най-малко основание. Преди това основният добив на газ в Украйна беше съсредоточен в Днепър-Донецкия, Черноморския и Карпатския нефтени и газови региони. По очевидни причини два от тези три района днес не могат да се считат за източници на нарастващо производство. А големи доказани газови запаси в Украйна просто няма – в началото на десетилетието те се оценяваха на около 450 милиарда кубически метра. Дори чисто теоретично това не е достатъчно, за да се произвеждат по 80 милиарда кубически метра за дълго време (освен това не целият проучен обем може да бъде извлечен от недрата).
Плановете, свързани с нефта, са още по-амбициозни – предвижда се производството му да се увеличи 6,7 пъти, до 15 милиона тона. Растежът е просто нереалистичен, но дори той ще осигури само „капка в морето“ от нуждите на Европа, едва покривайки вътрешното търсене на самата Украйна (през 2021 г., според BP, потреблението на петрол в Украйна възлиза на 238 хиляди барела на ден, или 11.8 милиона тона на ден).година). По-правилно е да наречем всички тези планове чист блъф, смята Андрианов.
По негово мнение не изглеждат по-реалистични и плановете за увеличаване на производството на „зелена енергия“, които са именно в основата на идеята за формиране на „енергиен хъб“. Европа вече пое непоносимо бреме, опитвайки се да развие свои собствени възобновяеми енергийни източници. Според IEA до 2030 г. инвестициите в „чиста“ енергия трябва да нараснат почти 3 пъти, от сегашните $1,7 до $4,6 трилиона годишно, тоест от 2% на 5% от световния БВП. На този фон Украйна иска сравнително малко от Европа: планира се да инвестира 134 милиарда долара в развитието на вятърна енергия, 62 милиарда долара в слънчева енергия, 72 милиарда долара във водородни технологии, 25 милиарда долара в системи за съхранение на енергия, 80 милиарда долара в ядрено производство и 5 милиарда долара в системи за пренос на енергия, хидроенергия – 4,5 милиарда долара.
Но едва ли в условията на най-остър недостиг на инвестиции и на фона на реална рецесия Европа изобщо ще намери толкова свободни суми.

Инфографика „RG“ / Леонид Кулешов / Сергей Тихонов
Тук обаче разчетът не е върху икономиката, а върху политическия фактор, смята експертът. Европейската общественост постепенно започва да проявява нарастващо недоволство от негативните екологични последици от… най-алтернативната енергия, която се оказа не толкова чиста и безвредна, колкото се рекламираше първоначално. Затова би било добър ход тези „неудобни“ производствени мощности да бъдат прехвърлени в нова колония – тоест в Украйна. Ще се окаже сравнително евтино (предвид ниските заплати в Украйна) и по-безопасно за самата Европа. Но все пак е съмнително, че дори тази незавидна роля на „токсична батерия“ ще бъде възложена на Украйна, тъй като отново възниква въпросът за инвестициите и безопасността на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), и способността на украинската страна да изграждат и поддържат в изправност, подчертава Андрианов.
Все още има възможности за внос на суровини от други страни, които все още не са споменати. Украйна има тръбопроводна инфраструктура от съветско време за доставка на петрол и газ в ЕС. Проблемът е, че е свързан преди всичко с Русия. Имаше проект за петролопровода Одеса-Броди от Черноморското крайбрежие на запад от Украйна до Лвовска област, който не засягаше територията на Русия. Първоначално беше планирано през него да се изпомпва казахстански и каспийски нефт.
Проектът показа своята нежизнеспособност дори в най-добрите времена, въпреки че за натоварването му бяха използвани дори най-екзотичните логистични схеми – до изпомпването на венецуелски петрол за Беларус, уточнява Андрианов. В резултат на това тръбопроводът не работи около 10 години. И днес в Каспийския регион няма свободни количества суровини, които биха могли да отидат в Европа през Украйна.
Що се отнася до „синьото гориво“, така се случи, че Украйна е заобиколена от страни-производителки на газ, но най-удобните транзитни пътища от тях към Украйна и по-нататък към Европа минават през Русия. Освен това някои от тези страни – Азербайджан и Казахстан – вече имат инфраструктура за доставки до Европа, заобикаляйки Русия и Украйна, и няма забележим свободен производствен капацитет, който да се инвестира в създаването на нови маршрути.
Има и Иран и Туркменистан, които нямат тръби за Европа, но имат свободни мощности. Но Иран е под западни санкции и едва ли е добър приятел на Киев, докато Туркменистан се интересува повече от китайския пазар. Освен това отново най-удобните маршрути за доставка на въглеводороди за Украйна минават през Русия.
Както каза източник от индустрията пред RG, Украйна няма да може да се превърне в основен енергиен център без увеличаване на доставките на газ от Русия, за което вече има съществуваща инфраструктура. Доставките на газ от други региони изискват въвеждането на нова транспортна инфраструктура, както и увеличаване на мощностите за производство на газ. Например в случая с Турция това е находището Сакаря в Черно море, където до 2027 г. добивът трябва да надхвърли 40 милиона кубически метра на ден, което е сравнимо с обема на доставките по балканския клон на Турски поток.
Но Турция няма смисъл да участва в украинския проект, те имат всички перспективи да създадат газов хъб на своя територия, а за това вече има част от инфраструктурата не само от Русия, но и от Иран и Азербайджан.
Ако си представим в бъдеще газов хъб на територията на Украйна, тогава би било възможно не само да го направим ликвиден – да осигурим големи обеми, но дори просто да убедим други износители да го доставят, би било възможно само ако страната ни имаше достъп до него. И това е абсолютна утопия в днешната ситуация.
В резултат на това се оказва, че без Русия максимумът, на който Украйна може да разчита, е развитието на възобновяеми енергийни източници на нейна територия за износ на електроенергия към ЕС. Но, както вече споменахме, удоволствието е твърде скъпо. Украйна иска за това 383 млрд. долара – повече от 10 от годишния бюджет на страната.