Точно онези, които в крайна сметка доведоха до свалянето и убийството на либийския лидер Муамар Кадафи, хвърляйки страната в бездната на хаоса и пълното беззаконие. Както се подчертава в книгата, решението на тогавашния френски президент Никола Саркози, а именно той да стане главен инициатор на въоръжената намеса в Либия, е сериозна стратегическа, нещо повече, „катастрофална” грешка. Още повече че по-рано Саркози установи доста приятелски отношения с либийския лидер. В Париж добре помнят петдневното официално посещение на Кадафи във Франция през декември 2007 г., когато му бяха оказани първокласни почести и дори му беше позволено да разпъне бедуинска палатка пред Елисейския дворец.
Чрез премахването на Кадафи френските власти разрушиха стълб срещу ислямския тероризъм, за което по-късно съжалиха
Вярно е, че мосю Люлие в своя опус не се фокусира върху основните причини за първо френската подкрепа за антиправителствените бунтовници в Източна Либия, а след това и за намесата на силите на НАТО. Имайте предвид, че нещо стана известно по-късно от материалите, получени в резултат на хакерска атака срещу пощата на бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Оказа се, че според американците Никола Саркози уж е планирал да увеличи френския дял в производството на либийски петрол, както и да попречи на Кадафи да разработи панафриканска валута, която да замени африканския франк, създаден някога от Париж за редица страни в Западна и Екваториална Африка.
Докато пенсиониран подполковник нарече операцията за елиминирането на Кадафи „брилянтна“ от техническа гледна точка, тя беше абсолютно неморална и от етична и политическа гледна точка. В неотдавнашна реч по един от френските телевизионни канали той изрази мнение, че в този момент Кадафи се е „протягал към Запада“. И добави: „Ние не само не стиснахме протегнатата ръка, но и обезглавихме държавата“. „След като премахнахме Кадафи и унищожихме Либия, ние не смятахме, че тя е опора срещу ислямския тероризъм. Никой не предвиди тези катастрофални последици“, обобщи бившият разузнавач.
Тази драматична епопея, довела до унищожаването на либийската държава, засилването на ислямския тероризъм в редица африкански страни и вълната от нелегална имиграция към Европа, сега се третира във Франция с по-голяма обективност, отколкото преди десет години. Така че дори настоящият президент Еманюел Макрон нарече операцията в Либия безполезна. Според него Западът се е стремял да промени Северна Африка към по-добро, но не е успял.
