Самият Лавров, след приключване на преговорите, нарече изпълнението на много съвместни проекти и инициативи с АСЕАН „ежедневна долна работа, която, за съжаление, не привлича вниманието на медиите“. Дори на входа на хотел Shangri La, където се проведе срещата, тази скучна рутина беше очевидна – минимум плакати, съобщаващи за събитията на АСЕАН, спокойна атмосфера на петзвездно лоби с ненатрапчива музика. Въпреки че може би именно тази атмосфера на „всичко както обикновено“ при обсъждане, от гледна точка на пресата, не на най-запалителния дневен ред на АСЕАН, се превърна в основния резултат от срещата, проведена при закрити врата. Защото в сегашното бурно време такова спокойствие на дипломатическия Олимп вече е голямо постижение.
Но тогава мощно „Оооо“ премина през лобито на хотела, нараствайки. В този утробен звук, единодушно подхванат от сто и повече гласа, си помислих, че това е зловещ вой в блатата на кучето на Баскервил, както е описано в книгата. Дори полираният под на „Шангри Ла“ сякаш трепереше от тропота на много крака. Причината за суматохата беше шефът на руското външно министерство, който се приближи до индонезийските журналисти. Цялата им благодарност към ръководителя на руската делегация, всички въпроси към него и всички непреодолими емоции от такова прекрасно и неочаквано появяване се изразиха в това провлачено „оооо“. Лавров не беше попитан нищо – изглеждаше, че индонезийците бяха абсолютно щастливи, че имат възможност да се снимат с толкова важна личност. Не бих се изненадал обаче, ако объркат шефа на руското външно министерство с известен западен филмов актьор.
В навечерието на форума Лавров връчи на генералния секретар на АСЕАН подарък – кукла в прилични размери с лика на самия Као Кимхорн. Когато видя лицето си върху дървена „кукла“, той изглеждаше някак смутен и не разбираше какво означава това и как да се отнася към настоящето. След като получи кратко обяснение, той се усмихна. Не е правилно обаче този подарък да се нарича кукла за гнездене – вътре нямаше „мини кимхорни“. Но основната идея, че всеки нов лидер на АСЕАН получава от Русия като подарък матрьошка с неговия образ, по-голям от този на предшественика му, може да се тълкува по различни начини. От намека, че предишният генерален секретар е „изяден“ от сегашния, до философските размисли, че пред всеки нов ръководител на организацията стоят все по-амбициозни задачи. Редовно нарастващият размер на всяка нова кукла е потвърждение за напредъка и растежа както на самата АСЕАН, така и на мащаба на нейните контакти с Русия. Във всеки случай тази конкретна версия има потвърждение: през 2023 г. лозунгът на Асоциацията беше изявлението – „АСЕАН има значение. Епицентърът на растежа“.
Много от държавите, които днес са членове на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия, имаха много близки отношения с Москва по време на Съветския съюз. Сегашният диалог между Русия и АСЕАН е точно този случай, когато може да се каже: „новото е добре забравеното старо“. Страната ни ненатрапчиво напомня на партньорите за това старо нещо от време на време. В средата на юни например руският посланик в Индонезия Людмила Воробьева предложи да се проведе приятелски футболен мач между националните отбори на Русия и Индонезия на Лужники. Само не в Москва, а в Джакарта. Това не е фигура на речта – по време на управлението на първия президент на Индонезия Сукарно, Съветският съюз по негово искане построява точно копие на стадион Лужники в Джакарта – стадион Гелора „Бунг Карно“. А малко по-рано същата Воробьева участва в церемонията по откриването на възпоменателна плоча на паметника на подводницата на съветското производство „Пасопати“ в град Сурабая. Това е още един военно-технически етап в сътрудничеството между СССР и настоящия член на АСЕАН Индонезия, напомняне за приятелството от отминали времена.
Ако всичко остане без изненади в отношенията между Русия и АСЕАН, тогава си струва да се спрем на съдържанието на двустранните преговори, които Лавров проведе в кулоарите на АСЕАН. Сред събеседниците на ръководителя на руската делегация бяха колеги от Китай, Индонезия, Лаос, Шри Ланка. Беше казано, че Вашингтон заменя центрираната от АСЕАН структура за сигурност в региона, която се оформяше в продължение на десетилетия и подхождаше на всички към така наречените тихоокеански стратегии. Те споменаха претенциите на НАТО за глобално лидерство в областта на сигурността, без да се обръщат назад към вече изградените местни структури. Говореше се за сигнали от редица страни от Югоизточна Азия, потвърждаващи готовността им да разположат американско ядрено оръжие на своя територия. В това отношение Русия и Китай търсят начини да се противопоставят на тази експанзия, която е опустошителна за статуквото. Лавров потвърди, че Русия, подобно на Китай преди, е готова да подпише предложения от страните от АСЕАН протокол към договора, който ще гарантира неядрения статут на Югоизточна Азия. Но това ще стане, ако всички страни, които преди това призоваха ядрените сили да спазват статут на безядрен режим в основния договор, напълно се придържат към задълженията на подписаното от тях споразумение. И те няма едновременно да подиграват на американците в плановете им за разпространение на ядрени оръжия, което се случва днес.
Лавров нарече разговорите в АСЕАН „противопоставяне на съвременните форми на колониализъм“, че Западът се връща в Югоизточна Азия
Лавров нарече проведените в рамките на АСЕАН преговори „противопоставяне на съвременните форми на колониализма“, които Западът връща в Югоизточна Азия в по-усъвършенстван вид. Всичко това от гледна точка на Вашингтон и неговите съюзници се нарича изграждане на регионална сигурност без Русия и Китай, чиято критична гледна точка към западния модел на свят, който живее по правилата, е добре известна.
Ако програмата на Лавров в Джакарта се беше оказала по-малко наситена, министърът можеше да посети друго необичайно място – „Руската стая“. Няма нищо общо с дипломатически обекти. Стаята се намира в двореца Богор, където се е намирала селската резиденция на първия президент на Индонезия Сукарно. И собствениците на недвижимия имот го нарекоха руски, защото в него се съхраняваха едновременно две големи картини (общата им площ е повече от 35 квадратни метра) на руския художник Константин Маковски. Първата Сукарно получава като подарък от ръководството на СССР, втората му е купена приблизително по същото време, за да украси дворец в Италия. Преди около 20 години, по искане на Индонезия, работата по запазването на картините беше извършена от руски реставратори. Но за по-нататъшната съдба на друг подарък от съветските власти за рождения ден на Сукарно – колата „Чайка“, практически нищо не се знае. Във всеки случай никой не я е виждал по улиците повече от 60 години.
