Но в годините, когато тя беше оглавявана от Волфганг Ишингер (2008-2022 г.), „правото на несъгласие“ все още се зачиташе – на конференцията те дадоха думата за политически речи на лидерите на държави, които не бяха съгласни с разширяването на НАТО и опитите на „западния лагер“ да наложи на Стария свят, да и на останалия свят, концепцията за европейска сигурност, която е изгодна само за него. Въпреки че такива речи тогава традиционно бяха „запушени“ с речите на много източноевропейски съюзници на Съединените щати, които отхвърлиха всякакви геополитически компромиси от прага. Мюнхенската конференция-2023, ръководена от новия си председател Кристоф Хойсген, е интересна с това, че на нея бяха свалени съществуващите преди това „камуфлажни мрежи“.
И видяхме реалностите на днешния западен свят, лишен от предишния фанатизъм и политическо лицемерие. Както каза Хойсген преди събитието, „конференцията е форум за политика, основана на правила“. Затова повечето от поканените в Мюнхен делегации бяха от държави, които според тях имат право да установяват тези правила. А конференцията беше още едно ясно потвърждение на по-ранното изявление на евродипломата Жозеп Борел, че „привилегированата“ Европа е „градина“, а светът около нея е „джунгла“.
Фактът, че Мюнхенската конференция за сигурността в Европа, въпреки своята териториална европейскост, е чисто американско събитие, проведено по сценария на Белия дом, убеждава всички – от състава на участниците до последователността на изказванията на гостуващите лидери. Най-представителната и голяма делегация е от САЩ. Повече от 30 сенатори, рекорден брой служители от Държавния департамент и Пентагона. Начело по традиция е вицепрезидентът на САЩ – този път Камала Харис. Тъй като тя не е силна във външната политика и мисли с лозунги, на нейна помощ е изпратен ръководителят на Държавния департамент Антъни Блинкен, на когото е възложена основната дипломатическа програма. Втората по големина чуждестранна делегация е украинската.
Тук е и министърът на отбраната, и външният министър, и много депутати с експерти. Това е и съществен процедурен момент – числеността на поканените делегации се определя от приемащата страна Германия. И ако на Киев беше даден картбланш по отношение на броя на участниците, това означава, че такава стъпка със сигурност е била договорена и някому е нужна. А президентът на Украйна Володимир Зеленски, който откри мюнхенската конференция чрез видеовръзка, от гледна точка на световната ранглиста е просто геополитическа глупост, която беше невъзможна в предишни години. Но, отново, организаторите се опитаха да гарантират, че оплакванията на Зеленски, че международната общност не е достатъчно щедра към Украйна, задават тона за по-нататъшни изказвания.
Какво друго си спомняте от конференцията в Мюнхен? На първо място с възмутителното зомбиране на изказванията на неговите европейски участници, демонстрирали най-висока степен на лоялност към Вашингтон.
От речите, които се различаваха от полско-балтийската сервилност, заслужава да се отбележи речта на френския президент Еманюел Макрон. „Не мисля, като някои, че е необходимо напълно да победим Русия, да я атакуваме на собствената й територия. Тези наблюдатели искат преди всичко да смажат Русия. Това никога не е било позицията на Франция и никога няма да бъде“, цитиран е лидерът на френската медия. Но смелостта на Макрон в никакъв случай не е безгранична – в същата реч той говори за необходимостта от по-нататъшни доставки на оръжия за Киев и че Западът е направил много опити да смени режима в Русия през последното десетилетие, всички от които са завършили с провал.
Най-представителната и голяма делегация е от САЩ. Повече от 30 сенатори, рекорден брой служители от Държавния департамент и Пентагона
Унгарският премиер Виктор Орбан говори за необходимостта от преговори между Москва и Вашингтон за прекратяване на украинския конфликт в Мюнхен. Според него страните от Европа балансират на ръба на войната с Русия и косвено вече участват в конфликта. Така че може да се стигне дори до изпращане на „миротворчески“ войски в Украйна с всички произтичащи от подобна стъпка последици.
Участниците в многобройните демонстрации в Мюнхен безуспешно призоваха дошлите на форума политици да мислят повече за мирно уреждане на украинския конфликт. Снимка: Getty Images
За разлика от официален Париж, където все още се опитват да запазят правото си на собствено мнение, домакинът на конференцията Германия, напротив, се опита безупречно да „влезе в крак“ с Вашингтон, за да не загуби напълно статута на лидер на Европа . Всички предишни разногласия са забравени – германският канцлер Олаф Шолц, министърът на отбраната Борис Писториус и външният министър Бърбок, сякаш „братя близнаци“ предварително са се съгласили, твърдят, че Германия вече доставя на Киев най-много оръжия и не Берлин забавя темпото доставка на танкове Leopard за Украйна.
Вярно, и тук се отличи шефката на германското външно министерство, като заяви, че „светът ще бъде щастлив, ако Русия промени политиката си и се обърне на 360 градуса“. Въпреки че за всеки запознат с геометрията е очевидно, че при такова развитие на събитията не може да има обрат.
Войнствената реторика на Берлин беше повторена от британския премиер Риши Сунак. В желанието си да „изпревари“ Европа той обеща да достави на Киев толкова военна техника, колкото през цялата 2022 г., а на Украйна да достави боеприпаси с голям обсег. Изглежда, че Вашингтон и Лондон разчитат да седят в безопасност отвъд океана, ако конфликтът в Украйна придобие неблагоприятна форма за Стария свят.
От неофициалните признания, направени в Мюнхен, бих искал да отбележа речта на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Европейският съюз и Съединените щати са започнали да разработват санкции срещу Русия два месеца преди началото на руската специална операция в Украйна. Както и знаковата реч на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в която той нарече риска от ескалация на конфликта в Украйна за НАТО „несравним с опасността от победа на Русия“. В традиционния доклад, който организаторите на мюнхенската конференция подготвиха за нейното начало като зародиш за предстоящите дискусии, беше казано много за разделението на страните на три лагера.
В първия – „либералните демокрации“, които искат да запазят света, основан на правилата. Чие – по подразбиране е ясно. Втората е „ревизионистките автокрации“, стремящи се да променят световния ред. От представителите на тази група само Китай беше поканен в Мюнхен. И накрая, третият лагер, чието съществуване страните на Запада все още неохотно признават, са държавите от Африка, Азия и Латинска Америка, които не искат да се присъединят към антируските санкции и опитите за изолация на Москва.
Китайският представител призова европейските приятели да помислят добре и да положат усилия за мирно разрешаване на проблема.
Именно втората и третата група бяха предназначени за политическия спектакъл на безалтернативната „единодушна подкрепа за Украйна“, който се разигра като по часовник на конференцията „Западен лагер“. В Мюнхен се чуха и други оценки, но, както планираха организаторите, те бяха в явно малцинство.
Така например в Мюнхен бразилският президент Лула да Силва призова световната общност да създаде нещо като „клуб на мира“ за преговори с Русия. А Wang Yi, ръководител на офиса на Комисията по външни работи към Централния комитет на Комунистическата партия на Китай, каза, че страната му ще представи свой собствен „план за политическо уреждане на конфликта около Украйна“ в края на февруари и че Пекин „твърдо стои на страната на мира и диалога“.
Медиите обаче обърнаха внимание на друга фраза от речта на Ван И, че някои сили „не искат мир в Украйна и техните стратегически цели се простират извън границите на тази страна“. Китайският представител не уточни за какви сили става дума, но призова „европейските приятели внимателно да обмислят всичко и да положат усилия за мирно разрешаване на проблема“. И след това в кулоарите на конференцията, обръщайки се към германския външен министър Аналена Бербок, той предупреди: „Колкото по-дълго се проточи украинската криза, толкова повече щети ще понесе Европа и от време на време може да възникнат инциденти като експлозии в Северен поток.
Надеждите обаче, че германският министър ще чуе мнението на Пекин, са много илюзорни. Белязан с остри изявления в Мюнхен и един от кукловодите на американската политика Джордж Сорос. Официален Делхи вече даде отговор на критиките си към Индия. Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар нарече Сорос „стар богат, самонадеян човек, който седи в Ню Йорк, който все още вярва, че неговите възгледи трябва да определят как работи целият свят“. Традиционните геополитически акценти, които се състояха в кулоарите на конференцията, включват срещата между държавния секретар на САЩ и представителя на Китай Ван И.
На него беше обсъдена възможността за възобновяване на политическия диалог между Вашингтон и Пекин, след като САЩ свалиха китайски метеорологичен сателит. Както обикновено се случва при чувствителните политически теми, разговорът се проведе при закрити врата, а участниците в него се ограничиха до най-общи оценки за проведената размяна на мнения. Преди това в кулоарите на Мюнхенската конференция се проведоха срещи от този род, затворени за пресата, по иранската ядрена програма и между представители на Северна и Южна Корея. Мюнхенската конференция не мина без протести, които също отдавна станаха неразделна част от това геополитическо шоу. Предвид сегашната му „украинска специфика“ хиляди хора излязоха на улицата с пацифистки дневен ред под лозунгите „Преговори вместо стрелба“, „Разоръжаване вместо въоръжаване“. Според вестник Südeutsche Zeitung по време на конференцията са се състояли около 20 митинга и демонстрации, призоваващи за отказ от доставка на оръжие на Киев.
Участниците в срещата в Мюнхен обаче най-вероятно не забелязаха тези изказвания, надеждно оградени от протестите с множество полицейски кордони и метални огради.
Междувременно
Китайското министерство на външните работи публикува официално изявление след срещата между Уанг И, ръководител на офиса на Комисията по външни работи към ЦК на КПК, и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. В него се казва, че на вниманието на американския събеседник е било обърнато внимание, че Китай „никога няма да приеме указания и дори заплахи на САЩ за оказване на натиск върху руско-китайските отношения“. „Руско-китайските отношения на всестранно партньорство и стратегическо сътрудничество се основават на неприсъединяване, неконфронтация и ненасочване срещу трети страни. Те са в рамките на суверенитета на две независими държави“, каза Уанг И. Той каза също, че Съединените щати трябва да помогнат за разрешаването на кризата в Украйна и не наливайте масло в огъня и търсете възможности да се възползвате от себе си.
