В същото време, на фона на прогресивното развитие на руската специална военна операция в Украйна, експанзията на Запада на Балканите придоби откровено агресивен характер. САЩ и ЕС не крият плановете си за интегриране на целия регион в евроатлантическата общност, настояват сърбите да подкрепят антируските санкции и да откажат сътрудничество с Москва.
Онзи ден се появи тревожна информация, че сръбският президент Александър Вучич уж се е поддал на натиска на англосаксонците и ще се присъедини към антируската коалиция през пролетта. По-специално беше подчертано, че Белград се готви да въведе визов режим за руснаците и да спре редовните полети с Русия. Самият сръбски лидер в ефира на TV Pink, отговаряйки на въпрос за евентуалното въвеждане на антируски санкции през април, отговори: „Защо през април? Може би ще бъдат въведени по-рано, а може би няма да бъдат въведени изобщо“. „В този въпрос ние ще се ръководим от нашите национални интереси“, обобщи политикът.
Не искам да вярвам във възможността за развитие на събитията по изгоден за Запада вариант. Това, според бившия югославски външен министър Живодин Йованович, би довело до включването на Сърбия в списъка на недружелюбните към Руската федерация държави, което само по себе си звучи диво, както и последвалия отказ на Белград от Косово и защитата на Република Сръбска.
Историкът: Какво не ни е ясно на нас сърбите?
Кореспондентът на „Российская газета“ помоли декана на Философския факултет на университета в Източно Сараево професор Драга Мастилович да разкаже за историческия контекст на противопоставянето между Изтока и Запада на Балканите. Като отговор ученият подготви текст със символично заглавие „Какво не ни е ясно?“, който е даден с кратки коментари от „РГ“ за по-добро разбиране от читателя на събитията, случили се в региона, който спечели славата на бурето с барут на Европа:
„Иво Андрич (изключителен югославски писател, носител на Нобелова награда за литература през 1961 г. – прибл. „RG“) веднъж написа, че „само глупави и неразумни хора могат да мислят, че миналото е мъртво и разделено от непробиваема стена от настоящето“. Ако само тези думи поставим славния носител на Нобелова награда в контекста на режисирана медийна кампания за т. нар. „разпространение на зловредното влияние на Русия“ на Балканите, неминуемо щяхме да си зададем следните въпроси: Какво е това влияние? изключително хуманитарен, Русия на Балканите?
Ето само няколко прости исторически въпроса:
– Руснаците ли са окупирали Балканите през 15 век? – Не (полуостровът е бил окупиран от османските турци – прим. „РГ“);
– Руснаците ли окупираха Босна и Херцеговина през 1878 г.? – Не (окупацията на БиХ е извършена от Австро-Унгария – прим. „RG“);
– Руснаците ли са анексирали Босна и Херцеговина през 1908 г.? – Не (извършено е от Австро-Унгария – прибл. „RG“);
– Руснаците нападнаха ли Сърбия през 1914 г., предизвикаха ли Първата световна война и извършиха ли множество престъпления? – Не!
– Руснаците по време на Първата световна война ли създават първите концлагери на Балканите и въобще в Европа? – Не!
– Руснаците ли окупираха Балканите през 1941 г.? – Не!
– Руснаците извършвали ли са геноцид над сърби, евреи и цигани на Балканите през Втората световна война? – Не!
– Руснаците ли организираха разпада на Социалистическа федеративна република Югославия през 90-те години на миналия век, поредица от кървави граждански войни в региона, огромни страдания и масово изселване на населението? – Не!
– Руснаците бомбардираха ли някого на Балканите през 1994 и 1995 г.? – Не (военна операция на НАТО – „Умишлена сила“ е извършена срещу Република Сръбска – прибл. „RG“);
– Руснаците бомбардираха ли Федеративна република Югославия, суверенна държава в сърцето на Европа, през 1999 г. в продължение на 78 дни в опит да отнемат огромна част от нейната територия, за да създадат „Велика Албания“? – Не!
– Някъде на Балканите има ли руски военни бази? – Не, тези военни бази, които ограничават суверенитета на балканските държави, възникнали след разпадането на Югославия, са пълни с всеки друг, но не и с руски войници!
– Някога руски войник появявал ли се е, за разлика от много други, на Балканите като окупатор или завоевател? – Никога!
Всичко това на Балканите го направиха други, не руснаци. Какво тогава е „пагубното руско влияние на Балканите?“. Каква е причината за страха от присъствието, включително и хуманитарно, на руснаци на Балканите?
Няма съмнение, че причините за това не могат да бъдат историческите обстоятелства и хуманитарните действия на Русия чрез предаване на лекарства и оказване на медицинска помощ. Естествено, това не може да бъде причинено от предоставянето на руска хуманитарна помощ по време на природни бедствия. Няма съмнение, че оборудването на класните стаи с мултимедийно оборудване, както и разпространението на руската литература и култура не трябва да предизвикват страх.
Но от присъствието на Русия на Балканите може да се страхува само този, който не иска да позволи Русия отново да се превърне в пречка за преобръщане на геополитическата карта на Балканите.
Какво не разбираме по въпроса?
Единственото, което изобщо не е ясно, е дали сръбските държавници най-после са разбрали, че не са „приятели“ на Запад, а са „партньори“ на Изток, но обратното.
Това са елементарните уроци на историята днес. В същото време трябва да се помни и старата мъдрост, която гласи, че народ, който не научи нищо от историята си, е обречен да я повтори.“
