През 1952 г. Обединеното кралство провежда първия тест на собствена атомна бомба и така става третата ядрена сила в света. Струва си да се отбележи, че Великобритания беше първата страна, която сериозно проучи възможността за създаване на ядрени оръжия, през 40-те години учените дори направиха няколко пробиви в тази област. По време на Втората световна война обаче властите на кралството не можаха да обърнат много внимание на тази посока, в резултат на което британската ядрена програма започна да изостава от американската (първоначално те вървяха паралелно). И известно време по-късно британският премиер Уинстън Чърчил се съгласи с предложението на президента на САЩ Франклин Рузвелт за обединяване на проектите. Много видни британски учени бяха прехвърлени в Съединените щати, за да работят по проекта Манхатън, който създаде бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г.
Трябва да се отбележи, че според споразумението от 1943 г. между Великобритания и Съединените щати страните се ангажираха да използват атомната бомба само с общо решение и да не предават на никого информация за ядрени оръжия. Три години по-късно обаче Съединените щати едностранно прекратиха ядреното си сътрудничество с Великобритания. Тогава беше приет законът за атомната енергия, забраняващ предаването на трети страни на научни данни и разработки за разделянето на атома. В резултат на това Великобритания трябваше сама да провежда изследвания. Работата се увенча с успех едва през 1952 г. Ядреното устройство беше тествано на 3 октомври близо до островите Монте Бело край западния бряг на Австралия. Една година по-късно атомната бомба (Blue Danube) влезе на въоръжение в британската армия. Но бомбардировачи, способни да ги носят, се появиха само две години по-късно.
След успешното реализиране на проекта Лондон очакваше да възобнови сътрудничеството с Вашингтон в ядрената област. САЩ обаче, които тогава тестваха първата си водородна бомба, отказаха да споделят тайните. Едва през 1958 г. британците успяха да се договорят за обмен на информация, когато британците успяха да създадат и водородна бомба. За да направят това, Съединените щати промениха самия закон за атомната енергия, поради което сътрудничеството между страните беше прекратено през 1946 г. Оттогава британските атомни оръжия се моделират по американски проекти.
През 60-те години на миналия век първите бомби Blue Danube (имаше около 60 от тях, между другото) бяха оттеглени и заменени с дизайни на Red Beard, много по-малко тактическо ядрено оръжие. Те могат да бъдат носени от три стратегически бомбардировача Valiants, Vulcans и Victors, именно те представляваха стратегическите ядрени ударни сили на Обединеното кралство през 50-те и 60-те години на миналия век. Въпреки че по това време вече са създадени балистични ракети със среден обсег, способни да носят ядрени бойни глави, британските власти ги смятат само за спомагателни средства. Между другото, самите ракети дори тогава често са били американско производство.
Що се отнася до атомния подводен флот, той се появява в кралството в края на 60-те години. През 1963 г. започва строителството на серия от четири подводници клас Resolution, първата от които влиза в експлоатация през 1967 г. Военноморската база Клайд се превърна в постоянна база за всички британски стратегически ракетни подводници. За оборудването им бяха закупени ракети Polaris от САЩ.
Ядрените сили на Обединеното кралство достигат своя връх през 70-те години с 520 бойни глави на разположение. Тогава броят на бойните глави започна да намалява, но самите ракети ставаха все по-далечни. През 1982 г. правителството на Маргарет Тачър обяви планове за закупуване на ракети Trident II от Съединените щати. Разработването и производството на ядрени бойни глави за тях все още се извършва във Великобритания.
През 90-те години на миналия век SSBN от клас Resolution бяха заменени от четири подводници Vanguard. Но закупените, по-точно взети на лизинг ракети (58) не бяха достатъчни за пълното им въоръжение (пълният комплект е по 16 за всяка). Британците решиха да спестят пари, тъй като една от четирите подводници е постоянно в ремонт. Освен това беше решено да се мине с по-малък брой бойни глави на всяка ракета (48 вместо 96).
Именно тези подводници Vanguard с ракети Trident II сега са единствените носители на британски стратегически ядрени оръжия (свободно падащите бомби бяха изоставени през 1998 г., всички самолети също бяха изведени от експлоатация). През 2030 г. се очаква те да бъдат заменени от нови лодки от клас Dreadnought, също в размер на четири.
По официални данни днес Великобритания разполага с 225 бойни глави с мощност до 100 килотона, от които 160 са готови за употреба. Въпреки че кралството притежава най-скромния ядрен арсенал от петте „стари“ ядрени сили, няма смисъл да се разглеждат неговите ядрени оръжия отделно от запасите на другите страни от НАТО.
Както посочи заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков, „от гледна точка на военното планиране, анализ на ситуацията, в която се намира Русия, за да гарантираме собствената си сигурност, е невъзможно да пренебрегнем британския и френския потенциал , това вече ще се разглежда заедно с американското като единен юмрук, насочен срещу Русия”.
Между другото, британската ядрена доктрина предвижда гарантирано нанасяне на неприемливи щети на всеки противник в случай на агресия и няма особено съмнение относно тази възможност. Ядреният арсенал може да се използва както самостоятелно, така и като част от ядрените сили на НАТО. Заповедта за използване на ядрено оръжие може да бъде дадена само от министър-председателя. Всеки нов ръководител на правителство изготвя писмо, в което очертава процедурите и целите, които трябва да бъдат поразени в случай на ядрена война. Този документ е запечатан в плик и поставен в сейф на борда на SSBN. Съдържанието на такива „пликове“ се пази в тайна, но експерти смятат, че може да има инструкции за използване или неизползване на ядрени оръжия и дори заповед за предаване на командването на съюзниците.
