Грийн изрази идеята си на фона на поредната ескалация на културната конфронтация, която предизвика полемика от Ню Йорк до Калифорния. Искрата идва от проучване на консервативната група Rasmussen Reports, чиито социолози задават на американците въпроса: „Добре ли е да си бял?“ Утвърдителен отговор са дали 72 процента от анкетираните, включително 53 процента от чернокожите. Освен това, в отговор на втория въпрос, почти 80 процента от анкетираните, включително две трети от афро-американците, изразиха мнение, че чернокожите също могат да бъдат расисти.
Изследователите тълкуват резултатите по следния начин: „Повечето американци не вярват в тезите на прогресивните активисти, че само белите са носители на расизма“. Според Washington Examiner, консервативният ресурс, тези цифри подкопават „идеята, наложена от либералните медии и Холивуд, че е срамно да си бял“.
В САЩ простото разделение между бели и черни, расисти и техните жертви, градски прогресивни хора и консерватори от пустинята не отговаря на много въпроси.
Но в либералния лагер анкетата предизвика смут. Той беше смятан за неетичен, като посочи, че лозунгът за нормалността на белите е възникнал преди няколко години в крайнодесния сегмент на социалните мрежи в разрез с движението Black Lives Matter. Освен това, според критиците на Rasmussen Reports, подобна формулировка на въпроса е насочена към резонанс, докато мнението на онези, които са отговорили отрицателно, може да се тълкува по различни начини.
Най-известната интерпретация дойде от Скот Адамс, популярен карикатурист и създател на сатиричния комикс Dilbert, който се публикува ежедневно в много водещи вестници в Съединените щати и други страни повече от три десетилетия. Адамс посочи, че 47 процента от анкетираните чернокожи са отговорили с не или „не съм сигурен“, когато са попитани дали е добре да си бял. „Оказва се, че почти половината чернокожи смятат, че да си бял не е нормално“, протестира той и заключи: „Това е група на омразата“. „Не виждам смисъл да бъда бял гражданин и да се опитвам да помагам на чернокожите – каза Адамс. – Не работи, пак ще бъда наричан расист в отговор.“ Той обясни, че според него всички трябва да са приятелски настроени, но не иска да има нищо общо с чернокожите, за да „не принадлежи към група на омразата“. След това Адамс премина към съвет, като каза на всички бели да се „махнат от черните“. Например да живее в предимно бели райони, както той самият е направил и всъщност, както е предложено от Грийн.
Коментатори в медиите не изключват, че Адамс умишлено е преувеличил или казал всичко това с известен сарказъм. Но след подобни изявления върху него очаквано се стовари вълна от критики от прогресивния лагер и водещите либерални медии изоставиха комиксите му.
Основателят на SpaceX и Tesla Илон Мъск се включи в разгорещения дебат и застана на страната на Адамс. Предприемачът в поредица от туитове обвини американските медии в расизъм спрямо бели и азиатци. Според него това се проявява например в непропорционалното внимание, което се обръща на черните жертви на полицейско насилие, докато подобни случаи срещу бели не предизвикват никакъв резонанс в Съединените щати. Мъск се съгласи, че коментарите на Адамс не са много добри, но посочи, че „има елемент на истина в тях“.
Спорът около тълкуването на анкетата на Rasmussen Reports показва, че реалността на културните битки в Америка не е толкова проста, колкото понякога им се иска на политици, медии и активисти – просто разделение на бели и черни, расисти и техните жертви, градски прогресисти и консерваторите от пустошта не дава отговори на много въпроси. Ето защо простите решения, базирани на популистки лозунги, често не дават очаквания ефект.
Например, когато финансирането на полицията беше намалено в някои американски градове под предлог за борба с расизма, това се превърна в увеличаване на престъпността.
Характерен в този смисъл е неотдавнашният инцидент в Мемфис (Тенеси), където петима полицаи пребиха до смърт чернокожия Тайър Никълс, докато бяха задържани пред обективите на камери. Изглежда нова и очевидна причина за широкомащабни расистко мотивирани протести в цяла Америка, какъвто беше случаят през 2020 г. и 2014 г.
Но национален пожар не избухна, вероятно до голяма степен защото и петимата полицаи, обвинени в случая, също бяха чернокожи. В същото време в Мемфис афро-американците съставляват около две трети от населението, така че местната полиция за няколко години е постигнала подобен дял в редиците на служителите на реда, където днес повече от половината са черни.
Но, както показа инцидентът, такъв опростен подход не помогна за решаването на проблема.
