Странният Синдром на извънземната ръка …
Човешкото тяло има много мистерии, които учените все още не могат да разгадаят. Някои изследователи казват, че „човешкото тяло е толкова малко познато, колкото дълбините на океана или Космоса“.
Една от тези мистерии е състоянието, в което тялото възприема собствения си крайник като “нещо чуждо със собствен ум“.
Синдромът на извънземната ръка, известен още като Синдром на д-р Стрейнджлав, е рядко неврологично разстройство, при което едната ръка действа неволно и независимо, а пациентът не осъзнава действията си и си мисли, че има ръка, контролирана от някой друг или има собствен ум.
Това може да се прояви по много странни начини. Ръката на засегнатото лице се движи сама, докосва или хваща предмети, използва ги и манипулира без волята на субекта.
Понякога това е толкова тежко, че човекът трябва физически да ограничи „извънземната“ ръка с другата си ръка, с която насила отваря пръстите на засегнатия крайник, за да го принуди да освободи предмета.
В други случаи ръката може да се издигне сама и да остане в това състояние доста дълго време, ако не се спусне насилствено надолу.
В по-сериозни случаи “извънземната” ръка слага храна в устата на пациента, хвърля предмети, облича или съблича дрехи, натиска и върти копчета и превключватели, извършва различни действия, които не са желани.
Понякога „чуждата“ ръка гали човека по бузата, опипва тялото му, прокарва пръсти през косата му, щипе, драска и удря, а в много екстремни ситуации дори се опитва да удуши човек, като се вкопчва в гърлото му.
Най-често „извънземната“ ръка се държи като „палаво дете“, правейки обратното на това, което собственикът би искал. Например, пациентът може да сложи цигара в устата си и да я запали с нормалната си ръка, а „извънземната“ ръка я вади от устата му. Или, нормалната ръка включва светлината, а другата веднага я изключва.
„Извънземната“ ръка може да разкопчава копчета, когато нормалната ръка се опитва да ги закопчае, да хваща и да взема нещо, което другата ръка държи и т.н., действайки като пряка конкуренция с доминиращата ръка.
Човекът чувства, че ръката му се контролира от някаква външна сила, или че има своя собствена воля. Често трябва физически да дърпа или покорява ръката, дори да й крещи и да й казва да спре.
Пациентите с този синдром често говорят на засегнатата ръка, сякаш е различен човек, обръщат се към нея от трето лице и я назовават с име. В много случаи тези „чужди“ ръце се държат така, сякаш принадлежат на друг човек, а не на собственика им.
Въпреки, че в повечето случаи подобно поведение е досадно, има случаи, когато хората се страхуват от ръката си, сякаш е чудовище, или вярват, че се е вселил демон. Продължителността на “притежание” на ръцете обикновено продължава от няколко минути до няколко часа, но може дори с дни.
Такова състояние за първи път е описано и документирано в детайли през 1908 г. от немския невропсихиатър Курт Голдщайн, който преглежда пациент, чиято ръка изведнъж започва да действа сама. Ръката прави спонтанни движения, като избърсване на лицето, търкане на очите, хващане на неща и отказ да ги пусне, независимо колко много го иска пациентът.
В някои случаи потърпевшите могат да покажат подобие на контрол над своенравната ръка, като говорят с нея и й нареждат да направи нещо, но тези движения са по-бавни и по-малко прецизни, отколкото когато ръката е под съзнателен контрол.
Интересното е, че в повечето случаи “чуждата” ръка е лявата. Нещо повече, по време на „притежание“, тази ръка може да манипулира и използва обекти със същия контрол и сръчност като дясната ръка. В нормално състояние този човек не може да използва толкова сръчно лявата си ръка.
Четете още: 15-годишно в Индия плаче с каменни сълзи (видео)
Документираните случаи на Синдрома на извънземната ръка са изключително редки. От 1908 г. насам са около 40 – 50 случая, което прави това състояние много малко разбрано.
Обикновено се смята, че се причинява от някакъв вид микроувреждане на области на мозъка, които са свързани с двигателните функции, по-специално предния лоб, който е отговорен за двигателните умения като движение и говор, и когнитивните функции, планиране и организация, както и Корпус калозум, който свързва двете полукълба на мозъка.
При Синдрома на извънземната ръка изглежда, връзката между дясното и лявото полукълбо на мозъка е нарушена и пациентът губи способността си да контролира дясната или лявата страна на тялото.
Повечето пациенти, диагностицирани със синдрома, са имали мозъчни наранявания като травма, операция, аневризми, дегенеративни мозъчни заболявания, инсулти, лезии или тумори, но засегнатите области на мозъка са твърде различни.
Остава неясно защо това се проявява именно в горните крайници, а не в краката.
Типичен случай на Синдром на извънземната ръка, причинен от увреждане на мозъка, се вижда в доклад от Медицинския център на Университета Бейлор:
„77-годишна жена, с хронично предсърдно мъждене, временно е спряна да приема антикоагуланти поради операция на гръбначния стълб. Междинно приложение на нискомолекулен хепарин не е правено.
Два дни по-късно, докато гледа телевизия, тя забелязва, че лявата й ръка се плъзга по зрителното й поле. Тя отпуснато гали лицето и косата й. Жената е уплашена. Опитите й да контролира лявата си ръка с дясната са неуспешни.
Няма контрол над лявата си ръка почти 30 минути, която продължава да прави целенасочени движения. По-късно, когато си възвръща контрола тя отбелязва, че левият й горен крайник е изтръпнал и леко отслабен.
Съпругът й помогнал да влезе в колата, за да я закара в болницата и забелязал, че влачи левия си крак, докато ходи. В болницата, компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс на мозъка показват остри инфаркти в двата париетални лоба. Трансторакалната и трансезофагеална ехокардиограма не разкриват признаци на тромбоза.
През следващите 6 часа тя постепенно си възвръща нормалния контрол над лявата страна на тялото си. Диагностициран е инсулт, вероятно поради кардиоемболия. Нейната антикоагулантна терапия е възобновена и е изписана с препоръка да поддържа антикоагулантната си терапия през цялото време.“
Защо случаите на мозъчно увреждане се появяват като страховито преживяване на обладана ръка и какъв конкретен тип увреждане се случва? Все още никой не знае …
Тъй като точните причини и механизми на това състояние са неизвестни, няма реално ефективно лечение. Обикновено то включва да се държи ръката на страдащия заета, като й се дава безопасен предмет, който тя да държи, нещо, с което да си играе или задача, която да изпълни.
Други методи, които са се оказали ефективни, включват хващане на ръката между краката, удряне по нея, обливане с топла вода, устни предупреждения или дори токов удар. В по-екстремни случаи хората с това състояние деактивират „извънземната“ си ръка, като носят кухненски ръкавици или я увиват с тиксо.
През годините Синдромът на извънземната ръка е бил използван в художествената литература и филмите както за комедиен, така и за ужасяващ ефект.
Това най-забележимо е показано във филма „Д-р Стрейнджлав“, в който едноименният герой е изигран от Питър Селърс. Друго използване на „извънземна“ ръка се вижда в „Злите мъртви“ 2, в който главният герой Аш, изигран от Брус Кембъл, се бори с обладаната от демон ръка.
Като читател на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в официалните Фейсбук групи и страници, за да обсъждате загадки, наука и актуални въпроси с мислещи хора от цял свят.
https://www.facebook.com/hiddentruth.site
