По целия свят има съобщения за срещи с мистериозни чернооки деца. Описват се като същества със зловещи черни очи, без ирис и зеници, и бледа, бяла кожа.
Често са наблюдавани в група от по две или повече, които искат разрешение да влязат в дом или в превозното средство.
Свидетелите съобщават, че в тяхно присъствие са изпитали непреодолимо чувство на страх и отчаяние.
През 2014 г., докладите за чернооки деца се увеличават.
Август 2014 г., жена била на разходка с дъщеря си близо до блатистата провинция Канък Чейс в графство Стафордшир, Англия. Те чуват смразяващи викове и виждат чернооко дете.
Жената разказва:
„Дъщеря ми и аз се разхождахме из Долината на брезите, когато чухме писъците на малко дете. Не можах да разбера дали е момче или момиче, но определено изглеждаше в беда. Звучаха много отблизо и ние веднага се затичахме към шума.
Не можахме да намерим детето никъде и затова спряхме, за да си поемем дъх. Тогава се обърнах и видях едно момиче, застанало зад мен, на не повече от 10 години, с ръце над очите.
Сякаш чакаше торта за рождения си ден. Попитах го дали е добре и дали то е крещяло. Детето свали ръцете си и отвори очи. Тогава видях, че са напълно черни, без ирис, без бяло, нищо. Отскочих и грабнах дъщеря си. Когато погледнах отново, детето го нямаше.“
Още една среща с чернооко дете в Канък Чейс е съобщена месец по-късно, на 13 септември 2014 г.
Мъжът споделя:
„Съпругата ми, аз и нашето куче се разхождахме през Канък Чейс близо до Стил Коп. След като влязохме в гората и пътят вече не се виждаше, започнахме да чуваме кикотещия смях на малко момиченце. За наше учудване, сякаш от нищото по-нагоре по пътеката пред нас се появи дете, не по-високо от един метър. Спряхме шокирани, след като забелязахме, че очите й нямат цвят … То се втренчи в нас за около няколко минути, преди да избяга между гъстите дървета.“
Пред Daily Mail, изследовател на паранормалното заявява, че докладите за чернооки деца са започнали да се увеличават още през 2013 г. Той казва, че по време на интервюта със свидетели, описанията на чернооките деца винаги са били подобни. Отбелязва, че през последните две години, всеки втори месец, се получава по едно съобщение за чернооко дете.
Докладите за чернооки деца не са нещо ново в Стафордшир. Те са регистрирани в района от 80-те години на миналия век, включително доклад от журналиста Лий Брикли, за това какво е видяла леля му в същия район.
Брикли разказва:
„През лятото на 1982 г. леля ми е била на 18 години. Тя и нейните приятели често се срещали вечер в Канък Чейс … Една вечер, малко преди да се стъмни, тя чула едно момиченце, което трескаво викало за помощ.
Бързайки да открие източника на виковете, тя се натъкнала на черен път и забелязала момичето. То било на около шест години и бягало в обратната посока. Когато леля ми го настигнала, момичето се обърнало и я погледнало в очите, след което избягало в тъмната гора. Очите му били напълно черни, без бели следи.
Леля ми обмислила да го догони, но се отказала и според мен това може да я е спасило. Дори ако леля ми беше продължила да гони момиченцето, тя никога нямаше да хване него, защото това изобщо не е било дете, а зла сила.“
Повече от десет години по-късно, през 1996 г., американският журналист Брайън Бетел описва ужасяващата си среща с две от странните чернооки същества.
Бетел споделя:
„Почука се на страничното стъкло на колата ми. Две млади момчета, някъде между 9 и 12 години, облечени в пуловери с качулки, стояха отвън. Отворих малко прозореца, мислейки, че ще искат пари. Веднага ме обхвана неразбираем страх. Нямах представа защо.
И двете момчета ме гледаха с черни като въглен очи. Очи, които човек вижда в наши дни късно по вечерната телевизия, на извънземни или вампири. Бездушни кълба като две страховити части на беззвездна нощ.“
Съществуват няколко теории относно ужасяващите чернооки деца, забелязани около Стафордшир. Някои смятат, че децата са извънземни същества, докато други твърдят, че са последователи на Стикмен, вампири или призраци на убити деца (през 60-те години в района има поредица от убийства на деца).
Но се знае, че чернооките деца на Стафордшир са зли субекти, които искат да влязат в превозното средство или дома на свидетеля по причини, които тепърва ще бъдат разкрити …
По-долу Ви представяме още истории за чернооки деца, събрани от различни източници. Всяка история е разказана от самия свидетел със собствени думи.
„Можем ли да използваме вашия телефон?“
„Събудих се от лая на кучето ми Люси. Тя беше изправена на леглото, където аз и съпругата ми спяхме с 22-месечната ни дъщеря. Кучето беше вперило поглед във вратата, сякаш неизвестен непознат се рови наоколо. Помислих, че Люси просто се е стреснала от домашен шум.
Имахме я едва от 3 месеца и тя все още беше малко кученце. Можеше да е всичко … нашият съквартирант, скърцане на къщата, движението на сенниците от вятъра … Първоначално не бях много загрижен.
Четете още: Най-призрачните картини, които не трябва дори да доближавате
Реших, че ще е най-добре да отворя вратата и да й покажа, че там няма нищо. Звучи малко глупаво, но това е, което правим с дъщеря си, когато тя се изплаши. И аз си помислих, че трябва да проработи и с кученцето. Отворих вратата на спалнята и Люси се втурна към входната врата.
Застана там и започна да ръмжи към вратата. Това беше гневно ръмжене, такова, каквото никога преди не бях чувал от нея. Погледнах я и реших да отворя вратата, за да й покажа, че всичко е наред.
В секундата, в която протегнах ръка, Люси полудя. Тя започна да лае и скочи към мен, а когато докоснах бравата, изведнъж промени настроението си. Изскимтя и отстъпи. С изменението на поведението й, се промених и аз – вече не бях спокоен. Сърцето ми препускаше. Бях залят от чувство на страх. Погледнах през шпионката. Не мога да обясня защо погледнах, но го направих. Навън имаше две момичета.
Едното беше високо, а косата й беше със светъл оттенък, дълга, около средата на гърба, с бретон, който покриваше повечето от очите й. Носеше дънки и тънък на вид пуловер с качулка.
Държеше ръката на малко дете, което изглеждаше на около 3 – 4 години. Облечено с дънки и жилетка. То гледаше надолу. Имаше същия нюанс на косата, но вързана отзад на опашка. В свободната си ръка държеше играчка, която беше идентична с една от играчките на дъщеря ми.
Ако не беше усещането за завладяващ ме страх, сигурно щях да им предложа чай или горещ шоколад, за да се стоплят от лютия студ навън. Нещо в тях изглеждаше ненормално. До този момент не бях издал никакъв шум и не бях включил никакви светлини, така че децата не би трябвало да знаят, че съм до вратата. Тогава по-голямата проговори.
Тя имаше зрял и силен глас, без акцент. Държеше главата си наклонена надолу и не виждах очите й. Тя каза: „Трябва да използваме телефона ви.“. Стоях замръзнал от страх. Как разбра, че съм там? Вдигна глава към мен и тогава видях очите й.
Имаше причина, че не ги бях видял през бретона й преди това. Те бяха черни, те бяха отвъдното. Тя каза: „Майка ни се притеснява …“.
Не й отговорих. Бавно и мълчаливо се отдръпнах от вратата, а Люси все още се свиваше в глезените ми. Тя продължи да говори: „Просто ни пуснете да използваме телефона ви.“. Направих още една крачка назад и с тази стъпка тонът й се промени. Отначало изглеждаше възпитана.
Когато направих тази втора крачка назад, той стана командващ, почти враждебен: „Няма да ви нараним. Ако искахме да направим това, щяхме да нахлуем. Ще попитам отново. Може ли да влезем и да използваме телефона ви?”.
Люси изръмжа и аз се отдръпнах още назад, макар че нещо вътре в мен сякаш бавно ме дърпаше обратно към вратата. Това не беше физическо дърпане, а подсъзнателна нужда да се върна и да ги пусна да влязат. Върнах се в леглото и не мигнах цяла нощ. На сутринта нямаше и следа от чернооките деца.“
„Трябва да ме пуснеш вътре!“
„Преди случилото се никога не бях чувал нещо свързано с чернооките деца. Бях на 12 години. Седях пред фризьорски салон в стар пикап и чаках майка ми да се подстриже. Бяха минали около 15 минути и видях някакво хлапе, което вървеше напред-назад по тротоара пред паркираната кола.
Отначало си помислих, че го познавам и е един от моите приятели от училище, затова ударих по предното стъкло, за да погледне към мен. Не беше някой, който познавах. В този момент изобщо не се уплаших. Все още не. Момчето застана отстрани и се загледа в мен.
Мисля, че го направи, за да ми покаже очите си и аз да се изплаша. Позволете ми да ви кажа .. Ако никога не сте виждали дете с черни очи .. Нямате идея какво е … Зениците са черни като нощното небе.
Момчето прошепна: „Трябва да ме пуснеш вътре!“. Аз заключих вратите на колата и се спуснах в пространството под седалките. Пет минути по-късно го нямаше. Когато майка ми се качи в колата, тя ми каза, че момче с черни очи е влязло във фризьорския салон и е настоявало майка ми да му даде ключовете от колата.”
„Можем ли да използваме вашия телеграф?“
„Точно когато влязох у дома, чух тупане, идващо от предната веранда. Стреснах се, но си помислих, че котката ми драска по дъските. След това пак, тропотът … Тръгнах натам, само за да видя, че няма никой …
Няколко минути по-късно усетих внезапното желание да вдигна очи към прозореца на кухнята и ето ги … Върховете на две човешки глави, виждащи се точно над рамката на прозореца.
Хората бяха достатъчно ниски, за да не ги виждам през прозореца … Разгневен излязох от кухнята, отключих и отворих вратата, готов да изритам малките идиоти. Там бяха две момчета на 10 – 11 години и ме гледаха. Чувството на страх и миризмата на мухъл почти ме накараха да повърна.
Тогава, по-малкият от двамата проговори: „Може ли да използваме вашия телеграф?“. Аз се взирах в тези момчета, ужасен от това, което тогава осъзнах. Очите им бяха тъмно черни. Той отново поиска да използва моя „телеграф“.
Не се чуваше нито звук, нито цвърчене на щурци, нито лаене на кучета, нито каращи коли. Нищо. Опитах се да го изиграя сериозно и да игнорирам факта, че той не казва „телефон“, и спокойно отговорих: „Нямам такава услуга в къщата си, съжалявам.“. Израженията на лицата им се превърнаха в ярост, когато завърших изречението си. Обърнаха се и изчезнаха.”
Разказите са много и разнообразни, но зловещото усещане за страх присъства във всички тях …
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
